Телос Агапинос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Телос Агапинос
Τέλλος Αγαπηνός
гръцки военен и революционер

Роден
Починал
7 юли 1907 г. (27 г.)
Телос Агапинос в Общомедия

Саранделос (Телос) Агапинос (на гръцки: Σαραντέλος, Σαράντος, Τέλλος Αγαπηνός), известен като капитан Аграс (Άγρας), е офицер от гръцките сухопътни войски и е един главните организатори на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката андартска чета на Телос Агапинос и Йоанис Деместихас (Никифорос) в Ениджевардарското езеро.

Телос Аграс е роден през 1880 година в Навплио, Гърция, но по произход е от Гаргаляни, Месения, където родът му е играл важна роля в Гръцката война за независимост. Влиза в гръцката военна академия, от където излиза като лейтенант от гръцката армия през 1901 година.

Включва се в дейността на гръцкия македонски комитет след смъртта на Павлос Мелас през 1904 година.

През септември 1906 година влиза в Македония с чета от 14 души. Установява се в близост до Ениджевардарското езеро, където с помощта на богатия търговец Зафирис Логос и Андон Минга от Негуш настъпва в езерото. Местния гъркоманин Гоно Йотов координира действията Аграс и другите капитани. Тогава негов подвойвода е Георгиос Тилигадис. С пристигането си Телос Аграс овладява българската колиба Кука в езерото. Заедно с Панайотис Пападзанетеас действат в западната част на езерото, Константинос Сарос в южната, а Йоанис Деместихас в източната част.[2]

Гръцките андартски капитани Йоанис Деместихас (Никифорос), Телос Агапинос (Аграс) и Константинос Сарос (Калас).

На 14 ноември 1906 година Аграс е тежко ранен при нападение над Жервохор, където под командването на Апостол Петков андартите са отблъснати с общо 9 души жертви. След това Аграс е изпратен на лечение в Солун.[3]

Той продължава с активната си дейност в района, но след няколко месеца сражения здравето му се влошава и се разболява от малария. Кординаторът на гръцките сили Константинос Мазаракис (капитан Акритас) изпраща Аграс в Негуш през април 1907, където започва да набира новобранци към четата на сменилия го Николаос Думбиотис (капитан Аминтас).

Аграс и четата му. Аграс е четвърти, първи - Йоанис Ипсилантис, трети - Георгиос Тилигадис[4], пети - Толис Янаковитис, седми Йоргос Янаковитис, осми Петрос Янаковитис.[5]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Телос Аграс и куриерът му Андон Минга са пленени от чета на ВМОРО и са обесени между селата Владово и Техово на 7 юли 1907 година. Според Христо Силянов, позовавайки се на турски вестник, андартите са пленени след сражение.

Турското издание „Кореспонденц бюро“ от 21 юли 1907 година пише:

Преди 14 дена е станало едно важно сражение при Владово, Воденска кааза, Солунски вилает; едвам сега станаха известни някои подробности. Гръцката чета от 18 души била нападната от една по-силна българска чета. Трима гърци паднали убити, остатъкът бил пленен. Петима от тях са били изтезавани и убити, а други двама, между които войводата на четата Акритас или Аграс, гръцки офицер, родом от Навплион, са били обесени. Останалите 8 души сѫ били освободени, като им е било внушено да не забравят тая случка, а да я разказват на други. Върху труповете са били намерени бележки, подписани от българския войвода Апостол, със следното съдържание: „В тая местност се говори само български и турски; всички, които разпространяват тук гръцкия език ще споделят същата участ”.[6]

Според гръцките извори Аграс и Минга са пленени при преговори с Иван Златанов от Голишани, Георги Касапчето от Месимер или Георги Мучитанов - Касапчето и Михаил Хандури. Целта на Аграс е да ги привлече на гръцка страна и да развали българо-влашкия съюз в Ениджевардарско, но вместо това е пленен и по-късно убит[7][8].

Аграс след раняването на 15 ноември 1906 г.[9]

В Гърция Телос Аграс се смята за мъченик на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и един от най-важните и ефективни андартски капитани. Става известен на масовата публика главно с книгата на гръцката писателка Пинелопи ДелтаВ тайните на блатото“.

В село Техово местни жители чупят носа на статуята на Телос Агапинос. През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.[10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dakin, Douglas: "The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913" Thessaloniki, 1966 ISBN 960-8303-2-6
  • Vakalopoulos, Apostolos: "History of the Greek Nation 1204-1985"
  • Archives of the Macedonian struggle of Penelope Delta, Thessaloniki, 1959
  • Mazarakis-Ainian, Konstantinos: "The Macedonian Struggle"

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 112. (на гръцки)
  2. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.49
  3. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 181.
  4. Γουναρισ, Βασιλισ. Ο Μακεδονικός Αγώνας μέσα από τις φωτογραφίες του (1904-1908), - Γούναρη Β.Κ., εκδ. Έφεσος, Αθήνα 2001., стр.26
  5. Γιαννακοβίτου, Γράφει η Μαρία, Η τιμωρία των δολοφόνων του καπετάν Αγρα και Αντώνη Μίγγα Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., Νιάουστα 92 (Ιούλιος-Σεπτέμβριος 2000)
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 234.
  7. Τρομπούκη, Αλεξάνδρου. Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΗΝ ΚΕΝΤΡΙΚΗ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ (Ο μαρτυρικός θάνατος του Ανθυπολοχαγού Τέλλου Αγαπηνού (Άγρα) το καλοκαίρι του 1907), ΧΡΟΝΙΚΑ ΙΣΤΟΡΙΑΣ ΚΑΙ ΠΟΛΙΤΙΣΜΟΥ Ν. ΗΜΑΘΙΑΣ τχ.1 (Απρίλιος - Ιούνιος 2008), архив на оригинала от 10 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150610224244/http://medusa.libver.gr/bitstream/123456789/3085/1/xronika_1-003trompoukis_makedonikos-agonas.pdf, посетен на 16 февруари 2013 
  8. ΤΕΛΛΟΣ ΑΓΡΑΣ – ΑΝΤΩΝΗΣ ΜΙΓΓΑΣ: ΑΠΟ ΤΗ ΘΥΣΙΑ ΣΤΗ ΔΙΚΑΙΩΣΗ, архив на оригинала от 10 юни 2011, https://web.archive.org/web/20110610151612/http://www.imepa.gr/esoterika/100xronia/100xronia%20omilia.htm, посетен на 7 март 2011 
  9. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 5 март 2013 г.[неработеща препратка]
  10. Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com