Титмар Мерзебургски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Титмар Мерзебургски
Thietmar von Merseburg
германски историк,
епископ на Мерзебург
Епископ Титмар фон Мерзебург на градския фонтан в Тангермюнде
Епископ Титмар фон Мерзебург на градския фонтан в Тангермюнде
Роден
Починал
1 декември 1019 г. (44 г.)
ПогребанМерзебург, Федерална република Германия
Религияхристиянство
Католическа църква[1]
Управление
Период1009 - 1018
Герб
Научна дейност
ОбластИстория
Известен с„Хроника на Титмар“
Семейство
БащаЗигфрид I фон Валбек
Братя/сестриХайнрих фон Валбек
Зигфрид
Фридрих фон Валбек
Брун II фон Ферден
Титмар Мерзебургски в Общомедия

Титмар Мерзебургски (на немски: Thietmar von Merseburg, Dietmar, Dithmar; * 25 юли 975; † 1 декември 1018, вероятно в Мерзебург) е от 1009 до 1018 г. епископ на Мерзебург и исторически писател по времето на Отоните. Неговата „Хроника на Титмар“ е важен източник за историята на Източнофранкското кралство през края на хилядолетието.[2]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата на Мерзебург

Титмар произлиза от рода на графовете на Валбек с резиденция близо до Хелмщет. Син е на Зигфрид I фон Валбек († 15 март 991), граф на Валбек, роднина с фамилията на император Ото I Велики, и на Кунигунда (ок. 956 – 13 юли 997), дъщеря на Хайнрих I, граф на Щаде (Дом Удониди). Неговият прадядо Лиутхар е убит през 929 г. при Ленцен в боеве против славянските Ратари.

При смъртта на майка му (997) Титмар наследява значима собственост.

Титмар пише на латински между 1012 и 1018 г. т.нар. Хроника на Титмар (Chronicon Thietmari), в осем книги, в която описва историята от 908 до 1018 г., започваща с управлението на император Хайнрих I (919 – 936). Той пише за историята на Мерзебург, Саксония, Полша, териториите на сорбите между Елба и Одер. Първите четири книги са посветени за по един от императорите, Хайнрих I, Ото I, Ото II, Ото III (983 – 1002). Последните четири книги съдържат историята под Хайнрих II (1002 – 1024) до смъртта на Титмар през 1018 г. Той пише за войните с племената на славяните, източно от Елба и между Хайнрих II и Болеслав I Храбри, за междуособиците между синовете на Владимир I и за културните контакти между германци и славяни около 1000 г.

Титмар умира на 1 декември 1018 г. и е погребан в катедралата на Мерзебург.

Произведение[редактиране | редактиране на кода]

Страница от Дюселдорфския препис на Хрониката

Thietmari Merseburgensis episcopi Chronicon (1012 – 1018)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Wattenbach: Thietmar. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 38, Duncker & Humblot, Leipzig 1894, S. 26 – 28.
  • Ernst Friedrich Mooyer: Verzeichnisse der deutschen Bischöfe seit dem Jahr 800 nach Chr. geb. Im Selbstverlag, Minden 1854, S. 66 f.
  • Knut Görich, Otto III. Romanus Saxonicus et Italicus: kaiserliche Rompolitik und sächsische Historiographie. Sigmaringen 1995, ISBN 3-7995-0467-2, S. 62 – 86.
  • Helmut Lippelt, Thietmar von Merseburg – Reichsbischof und Chronist. Köln 1973, ISBN 3-412-83673-7.
  • Kerstin Schulmeyer-Ahl, Der Anfang vom Ende der Ottonen. Konstitutionsbedingungen historiographischer Nachrichten in der Chronik Thietmars von Merseburg. Berlin 2009, ISBN 978-3-11-019100-4. (Rezension Thietmar (Dietmar, Dithmar) von Walbeck),
  • Ulrike Siewert:Thietmar (Dietmar, Dithmar) von Walbeck, In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde: Sächsische Biografie.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ thietm // Посетен на 20 октомври 2020 г.
  2. ↑ Helmut Lippelt: Thietmar von Merseburg. Reichsbischof und Chronist. Köln 1973, S. 139.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Електронна версия на руски:
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Титмар_Мерзебургски&oldid=12071557“.