Тихон Смоленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тихон
български духовник
Роден
Тодор Койчев Казасов
Починал
3 март 1978 г. (76 г.)
София, България
ПогребанЧерепишки манастир, Република България

Религияправославие
Учил вСофийска духовна семинария

Тихон е български духовник, смоленски епископ на Българската православна църква от 1946 до 1978 година. Дългогодишен ректор е на Семинарията при Черепишкия манастир от 1946 до 1971 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1901 година в Трявна, България[2], със светското име Тодор Койчев Казасов.[3]

В 1919 година се грижи за скалния Басарбовски манастир, който в това време остава без постоянни обитатели.[4] Завършва Софийската духовна семинария през 1927 година. На 14 март 1931 година е подстриган в монашество с името Тихон. На 15 март 1931 година е ръкоположен за дякон, а в 1936 година за свещеник. На 7 януари 1939 година е възведен в архимандритско достойнство. Служи като протосингел на Ловчанската епархия от 1939 до 1940 година.[2]

От 1940 до 1941 година специализира в Богословския факултет в Берн, Швейцария. От 1942 до 1946 година служи като протосингел на Варненската и Преславска митрополия.[2]

На 30 май 1946 година, празник Възнесение Господне, в катедралния храм „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен за титулярен епископ смоленски от патриарх Алексий I Московски и 15 архиереи.[5][6][2]

От 1946 до 1971 година е ректор на Софийската духовна семинария, която по това време намира при Черепишкия манастир. Под негово ръководство са завършили много духовници и интелектуалци, които в онези времена не могат да получат никъде другаде средно бразование, защото са смятани за „неблагонадеждни“ от комунистическия режим.[7] По спомените на семинариста Георги Бакалов: „В моите спомени дядо Тихон си остана образцов монах, благ учител, строг възпитател и начетен богослов. Чувах, че Черепишката семинария вече не е същата след неговото оттегляне и го вярвам“.[8]

Умира на 3 март 1978 година в Синодалната палата в София.[8][2] Погребан зад апсидата на манастирската църква в Черепишкия манастир.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бакалов, Георги. Образцов монах, благо учител, строг възпитател и начетен богослов: Спомени за Смоленски епископ Тихон, ректор на Софийската духовна семинария 1946 - 1971 // Семинарист VIII (3). Ноември 2008. с. 1.
  2. а б в г д Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Σμόλεν κυρός Τύχων. (1901-1978) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 1 октомври 2017. (на гръцки)
  3. ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“ ПРЕЗ 2015 г. Март 2016 г., стр. 43
  4. Скален манастир „Свети Димитрий Бесарбовски“ // Pravoslavieto.com. Посетен на 1 октомври 2017.
  5. Митрополит Григорий. Путешествие Святейшего Патриарха Алексия в Болгарию // Журнал Московской Патриархии (6). июнь 1946. с. 17.
  6. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 19 септември 2017.
  7. а б Черепишки манастир „Успение Богородично“ // Bulgaria Monasteries. Архивиран от оригинала на 2017-09-30. Посетен на 1 октомври 2017.
  8. а б Бакалов, Георги. Образцов монах, благо учител, строг възпитател и начетен богослов: Спомени за Смоленски епископ Тихон, ректор на Софийската духовна семинария 1946 - 1971 // Семинарист VIII (3). Ноември 2008. с. 4.
Евлогий смоленски епископ
(30 май 1946 – 3 март 1978)
Нестор