Трапоклово
| Трапоклово | |
  Трапоклово  Трапоклово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 502 души[1] (15 март 2024 г.) 20,5 души/km² |
| Землище | 24,551 km² |
| Надм. височина | 199 m |
| Пощ. код | 8889 |
| Тел. код | 04554 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 73016 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Сливен Стефан Радев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Трапоклово Кирил Киров (БСП) |
Трапоклово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.
Трапоклово се намира в полите на Стара планина на подбалканския път между селата Калояново и Горно Александрово.
История[редактиране | редактиране на кода]
Преди Освобождението селото е било известно също като Трапокло, Терке болу и Търкоплова.[2]
В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите Проб и Лициний. [3] По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.[4] След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в Бесарабия с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).[5] Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в Алфатар, Силистренско.[6]
През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.[7]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан.
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Единствена религия е християнската.
В телевизията[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в сериала на bTV „Домашен арест“. Във филма роднини на Костадин (Филип Аврамов), зетя на мама Еми (Татяна Лолова), живеят там.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.
- ↑ Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.
- ↑ Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907
- ↑ Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.
- ↑ Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.
- ↑ Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.
| |||||||||||||