Трапоклово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трапоклово
Общи данни
Население502 души[1] (15 март 2024 г.)
20,5 души/km²
Землище24,551 km²
Надм. височина199 m
Пощ. код8889
Тел. код04554
МПС кодСН
ЕКАТТЕ73016
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Трапоклово
Кирил Киров
(БСП)

Трапоклово е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

Трапоклово се намира в полите на Стара планина на подбалканския път между селата Калояново и Горно Александрово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди Освобождението селото е било известно също като Трапокло, Терке болу и Търкоплова.[2]

В разкопки на старо укрепление край селото са намерени римски монети на императорите Проб и Лициний. [3] По време на Руско-турската война 1828 – 1829 г. в подготовката за превземането на Сливен в селото са разположени щабът на руската 6-а пехотна дивизия и обозите на руската пехота.[4] След войната много семейства от Трапоклово и околните села се изселват в Бесарабия с оттеглящите се руски войски в 1830 г. Мнозинството от преселниците (53 семейства от Трапоклово) са настанени пъровначално в село Золокары (дн. Лиман, Татарбунарски район, Одеска област, Украйна) а после основават съседното село Тропокло (дн. Траповка/Трапiвка).[5] Някои от тях се връщат няколко години по-късно и се заселват в Алфатар, Силистренско.[6]

През Руско-турската освободителна война селото е отбелязано като чисто българско и наброява 60 къщи.[7]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година през месец февруари се провеждат традиционни кукерски игри. В продължение на два дни кукерски хлопки огласят селото, като вечерта на втория ден (неделя) кукерите извършват преораване на селския мегдан.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Единствена религия е християнската.

В телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в сериала на bTVДомашен арест“. Във филма роднини на Костадин (Филип Аврамов), зетя на мама Еми (Татяна Лолова), живеят там.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „Турски извори за българската история“, БАН, 1959 г.
  3. Вл. и Кар. Шкорпил, „Някои бележки върху археологическите и историческите изследвания в Тракия“, Пловдив, 1885 г.
  4. Н. Епанчин. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции, ч. 1 – 3, СПб., 1906 – 1907
  5. Мещерюк И. И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828 – 1834 гг. 1965 г.
  6. Михаил Гавазов, „Алфатар в събития, спомени, документи (краеведски очерк)“, 2014 г.
  7. Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове, Выпуск 74: Действия войск Южного фронта с 1 по 19 января 1878 г. (Наступление к Адрианополю и Константинополю). Издание Военно-Исторической Комиссии Главного Управления Генерального Штаба, 1911 года. Ген. шт. полк. Стрельбицкий.