Трофим Юзефович
| Трофим Юзефович Трофим Юзефович | |
| руски дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия |
Трофим Павлович Юзефович (на руски: Трофим Павлович Юзефович) е руски дипломат, служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1840 година.[2] Завършва Трета санктпетербургска гимназия.[3]
Юзефович е руски консул в Тулча в 1871 година. От същата 1871 година е член на Санктпетербургското Славянско общество.[4] От 1876 до избухването на Руско-турската война в 1877 година Юзефович е руски генерален консул в Солун.[1] Докато е в Солун поддържа връзки със Стефан Веркович.[5]
Юзефович участва в дейността на Временното руско управление на българските земи. В 1877 година е назначен за губернатор на освободената Тулча.[6] По-късно е чиновник в Канцеларията на императорския комисар.[7] След приемането на Търновската конституция през април 1879 година на 25 май Канцеларията за общи дела и дипломатически отношения, начело с Михаил Домонтович е закрита и на нейно място е създаден Отдел за външните работи на Княжество България, начело с Юзефович.[8][9] Целта на отдела е да подготвя българи за служба в бъдещето българско външно министерство.[9][10] Отделът функционира до юни 1879 година.[11]
Умира в 1883 година.[2]
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Юзефовичь, Т. П. Договоры Россіи съ Востокомъ политическіе и торговые. С. Петербургъ, Типографія О. И. Бакста, 1869. Посетен на 1 февруари 2015. Архив на оригинала от 2017-02-04 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б История Генконсульства России в Салониках // Генконсульство России в Салониках. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б Описание документальных источников по истории русско-болгарских связей за 1850е - 1870е годы в рукописных фондах Государственной публичной библиотеки им. М.Е. Салтыкова-Щедрина. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1978. с. 197.
- ↑ Антонов, В. В., Александр В. Кобак. Святыни Санкт-Петербурга: христианская историко-церковная энциклопедия. Санкт-Петербург, Лики России, 2003. с. 189.
- ↑ Зарубежные славяне и Россия. Документы архива М. Ф. Раевского 40-80 годы XIX века. Москва, Наука, 1975. с. 554.
- ↑ Сборник за народни умотворения и народопис, книга 52. София, Издателство на Българската академия на науките, 1968. с. 169, 444.
- ↑ Нарочницкий, Алексей Леонтьевич. Россия и национально-освободительная борьба на Балканах: 1875-1878. Москва, Наука, 1978. с. 444.
- ↑ Токушев, Димитър. История на новобългарската държава и право 1878-1944. София, Сиби, 2008. ISBN 978-954-730-535-9. с. 57.
- ↑ Министерство на външните работи на НРБ. Външната политика на България. Документи и материали, том 1 (1878 - 1886). Наука и изкуство, 1978. с. 12.
- ↑ а б Международни отношения, кн. 1. 1999. с. 102.
- ↑ Матеева, Мария Атанасова. История на дипломатическите отношения на България. София, Български бестселър, 2005. с. 33, 392.
- ↑ Матеева, Мария Атанасова. История на дипломатическите отношения на България. София, Български бестселър, 2005. с. 619.
| Николай Иларионов | → | солунски руски консул (1876 – 1877) |
→ | Михаил Хитрово |
