Ту-160

Туполев Ту-160
	Туполев Ту-160
Описание
Страна производител	СССР
Тип	стратегически ракетоносец
Конструктор	КБ Туполев
Производител	КБ Туполев
Произведени бройки	37
Първи полет	18 декември 1981 г.
Използван от	Военновъздушни сили на Русия; Военновъздушни сили на Украйна
В експлоатация от	1987 г.
Тактико-технически данни
Екипаж	3
Дължина	54,1 m
Размах на крилете	55,7 m
Площ на крилете	232 m²
Височина	13,1 m
Тегло (празен)	110 t
Тегло (пълен)	267,6 t
Двигател	ТРДДФ НК-32
Мощност	4×25000
Крайсерска скорост	750 km/h
Макс. скорост	2500 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари	12 300 km
Таван на полета	15 km
	Ту-160 в Общомедия

Ту-160 (заводско обозначение: „Изделие 70“; условно наименование в НАТО: Blackjack) е съветски свръхзвуков стратегически бомбардировач-ракетоносец с крило с изменяема стреловидност, разработен от Конструкторско бюро Туполев. Той е най-големият и най-мощен сръхзвуков самолет и самолет с изменяема геометрия на крилете в историята на военната авиация. Наричан от своите пилоти „Белия лебед“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

През 60-те години на 20 век в СССР, политиката провеждана от Никита Хрушчов довежда до това че, през 70 години СССР разполага с мощни ракетно-ядрени сили за нападение, но стратегическата авиация има на разположение само дозвуковите бомбардирачи Ту-95 и М-4, неспособни да преодолеят ПВО на страните от НАТО по това време. Първият полет на Ту-160 е извършен на 18 декември 1981 г.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

В двата вътрешно фюзелажни отсека може да се побере до 40 тона въоръжение, включително няколко вида управляеми ракети, управляеми и свободно падащи бомби и други средства на нападение в това число и ядрени. Разполага със стратегически крилати ракети Х-55(12 единици на две многопозиционни ПУ барабанен тип). Те са предназначени за поразяване на стационарни цели с предварително зададени координати, които се програмират в ракетата преди излитане. Противокорабният вариант на ракетата има радиолокационна глава за насочване.

За поразяване на цели на малка далечина се използва аеродинамичната свръхзвукова ракета Х-15 до 24 броя в четири пускови установки.

Бомбеното въоръжение на Ту-160 се разглежда като вторично ударно въоръжение, предназначено за поразяване на цели, които не са поразени при ракетния удар на бомбадировача. В отсека за въоръжение са разположени бомби с различни насочващи глави, в това число и най-голямата руска лазерна бомба КАБ-1500 с тегло 1500 кг.

Самолетът може да носи на борда си до 40 000 кг свободно падащи бомби с различен калибър, в това число ядрени, различни касетъчни бомби, морски мини и друго въоръжение.

В перспектива се планира да се интегрира ново въоръжение, което се състои от високоточните крилати ракети Х-555 и Х-101, имащи по-голяма дължина на полета, и са предназначени за поразяване на стратегически цели, а също така и тактически наземни и морски цели.

Характеристики (Ту-160)[редактиране | редактиране на кода]

Екипаж: 4 (пилот, втори пилот, бомбардировач, оператор на защитните системи)
Дължина:54.1 м
Крило:
Височина:13.10 м
Площ на крилото:
Разтегнато:400 м² (4,310 фут²)
Прибрано:360 м² (3,875 фут²)
Тегло празен:110т
Натоварен тегло:268т
Максимално излетно тегло:275т
Двигатели 4 х Кузнецов НК-32

Експлотационни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Максимална скорост:2220 км/ч 2.05Мах
Далечина на полета:17400 км
Боен радиус:10500 км
Скороподемност:70 м/с
Натоварване на крилото:743 кг/м2
Таговъоръжение 0.37

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Русия -20

Изведен от експлоатация[редактиране | редактиране на кода]

Фолклор[редактиране | редактиране на кода]

На 10 май 2014 г. на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин е отказано преминаването през въздушното пространство на Румъния. Това е по повод на въведените санкции от ЕС към Русия ^[1]. В резултат руският вицепремиер пише в популярна, социална медия, че следващият път ще долети с Ту-160 ^[2]. МВнР на Румъния поиска обяснение ^[3]. Дмитрий Рогозин е известен със своя остър език и нетърпящ възражение нрав ^[4].