Тулово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тулово
Общи данни
Население1351 души[1] (15 март 2024 г.)
95 души/km²
Землище14,215 km²
Надм. височина332 m
Пощ. код6170
Тел. код04323
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ73420
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Мъглиж
Душо Гавазов
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Тулово
Милен Бакалов
(ГЕРБ)

Тулово е село в Южна България. То се намира в община Мъглиж, област Стара Загора и е третото по големина населено място в общината след Мъглиж и Ягода.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тулово е разположено в Казанлъшката котловина. Средната температура на въздуха през месец януари е между -2 и 0, а през юли – около 24 °С. През лятото Тулово е известно с много горещия си ден, но и с прохладната си нощ. Средното количество на валежите през януари е около 125 мм, а през юли – 150 мм. В селото и в района му могат да се срещнат следните животни: заек, щъркел, кълвач, невестулка, белка, златка, яребица, лястовица, славей, катерица, лалугер и лисица. В района на селото се срещат и следните дървета: липа, плачеща върба, синя слива, джанка, вековен дъб, бук, бреза, габър, топола, бор и смърч. Почвите в Тулово са канелени горски и алувиални.

Селото има развито овцевъдство и кравевъдство. Тулово е важна разпределителна гара на железопътните линии СофияКарлово-Бургас (подбалканска железопътна линия) и Русе-Горна ОряховицаСтара ЗагораПодкова(презбалканската железопътна линия). Гарата се обслужва от едно работещо билетно гише, с работно време от 07:50 до 19:50ч.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тулово е древно селище. В землището на селото са намерени следи от различни култури. В района на автогарата е проучвана голяма могила, материалите от която са в Исторически музей „Искра“ в гр. Казанлък. Намерените погребения на хора в нея са датирани към Античността.[2] В миналото се е смятало, че Тулово е идентично с името Тиле – столица на келтското царство на Балканския полуостров през III век пр.н.е., което просъществувало близо 60 години. Тази хипотеза е популяризирана в края на XIX век от чешкия изследовател Константин Иречек. Съвременната наука отдавна е отхвърлила тази хипотеза, тъй като тя не се базира на никакви доказателства и не отговаря на истината. Повечето историци, както български така и чуждестранни смятат, че въпросният град/столица Тиле се е намирал на съвсем друго място, някъде в Източна или Югоизточна България. По този въпрос през 2010 година в гр. София е проведена международна научна конференция.[3] По тази тема в следващите години излизат и допълнителни изследвания.[4][5][6]

В Тулово днес има представители на старите родове Бечаолу и Перелу. Много туловци вземат участие в двете Световни войни, както и в Мъглижкото въстание.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В Тулово се изповядва православно християнство. На територията на селото има православна църква.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край с. Тулово е оцеляла вековна дъбова гора – природната забележителност „Туловска кория“, която през 2002 г. е прекатегоризирана в защитена местност с наименование „Туловска кория“. През центъра на селото минава Туловска река. Тя протича в покрайнините на Туловския парк, известен с вековните си екземпляри от плачеща върба.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности свързани с Тулово[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Богданов Василев – Роден на 24 април 1921 г. в град Бургас, но е израснал в Тулово. Участва като доброволец във Втората световна война. От 1962 г. е окръжен началник на МВР на Старозагорския окръг. Изпълнява длъжността до края на 1970 г. Умира на 28 юни 1986 г. в Тулово, на 65-годишна възраст.
  • д-р Марин Христов Рачев – Завършил ветеринарна медицина в Софийския университет. След дипломирането си отива да живее в село Тулово. Той е родом от град Казанлък. Работи като ветеринарен лекар в селото и цялата община Мъглиж. Марин Рачев умира на 70 години в село Тулово.
  • Доктор Костадин Петров Поборников – Роден на 15 април 1918 г. в село Тулово. Участва като доброволец във Втората световна война в 23 шипченски пехотен полк. След войната завършва хуманна медицина в Софийския университет, Създател и началник на военна болница гр. Ст. Загора. Работи като такъв до пенсионирането си. Полковник доктор Костадин Петров Поборников умира на 12 август 1983 г., на 65-годишна възраст.
  • Румен Дунев – Български рали състезател и многократен шампион.
  • Йоан Богданов - Роден на 21 май 1990 г.Спортен журналист във вестник „168 часа“ и дългогодишен футболен анализатор в десетки медии.Йоан Богданов участва и в различни телевизионни продукции като артист.Като лице на НОВА ТВ участва в първия риалити сериал в България „София – ден и нощ“ , а през 2022 г. е част от водещите на предаването „Съдебен спор“ в ролята на “Пристав Богданов”.Той е внук на бившия окръжен началник на [МВР]] на Старозагорския окръг Васил Богданов Василев, който също е от Тулово.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Тулово има основно училище, читалище и детска градина. Старата сграда на училището е съборена и от 2002 г. туловските ученици учат в едно ново красиво и модерно училище.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

През годините туловци са имали свой футболен отбор, а именно Локомотив Тулово. Отборът е играел срещите си на стадион „Локомотив“, който се намира в покрайнините на селото. Стадионът разполага с една трибуна за зрители – Сектор А. През 2006 г. отборите на Локомотив Тулово и Ягода се обединяват под името Тунджа 2006 и днес отборът играе мачовете си на стадиона в Ягода. През 2015 г. е открит нов спортен комплекс, който носи старото име „Локомотив“. Сформиран е отново футболен отбор с традиционното си име Локомотив Тулово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Йовка Чепелева. Тулово – от древността до наши дни. Стара Загора, 2007.
  3. In Search of Celtic Tylis in Thrace (III с. BC). Proceedings of the Interdisciplinary Colloquium arranged by the National Archaeological Institute and Museum at Sofia and the Welsh Department, Aberystwyth University held at the National Archaeological Institute and Museum Sofia, 8 May 2010 / Ed. L. Vagalinsky. Sofia, 2010.
  4. Anastassov J. The Celtic Presence in Thracia during the 3rd Century BC in Light of New Archaeological Data // The Eastern Celts. The Communities between the Alps an the Black Sea / Eds. M. Guštin & M. Jevtić. Koper; Beograd, 2011. Р. 227 – 240.
  5. Emilov J. Ancient Texts on the Galatian Royal Residence of Tylis and the Context of La Tène Finds in Southern Thrace. A Reapprisal // P. 67 – 87.
  6. О.Л. Габелко. Кельтский Тилис / Тиле во Фракии: Топоним, географический обьект и историографический фантом. – Eastern Europe in the Antiquity and the Middle Ages. Early stages of urbanization. XXXI Readings Dedicated to the Memory of Vladimir Pashuto, Moscow, 17 – 19 April 2019. Moscow, 2019.