Улрих фон Рехберг Стари
| Улрих фон Рехберг Стари | |
| германски благородник | |
| Роден | |
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Улрих II фон Рехберг |
Улрих фон Рехберг Стари (на немски: Ulrich von Rechberg der Ältere; † сл. 1326 или 1362 или сл. 12 декември 1365) е благородник от швабския род Рехберг-Хоенрехберг-Бетринген (днес част от Швебиш Гмюнд в Баден-Вюртемберг), господар на Келмюнц и Зинделфинген.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е единственият син на Улрих II фон Рехберг († 1326) и втората му съпруга София фон Грюндлах, дъщеря на Хердеген фон Грундлах († 1306) и София († 1290).[1] По други източници той е син на първата съпруга на баща му – фон Лимпург († сл. 1274/пр. 1300), дъщеря на Валтер II Шенк фон Лимпург († ок. 1283) и Елизабет фон Варберг († 1287). Внук е на Улрих фон Рехберг-Бетринген († пр. 1274). Полубратята (или братята) му са Йохан фон Рехберг († сл. 1351/1354), господар на Бетринген и Баргау, Конрад († сл. 1331), Вилхелм († сл. 1326), Луитполд († сл. 1350) и Хердеген († 1354).
Улрих фон Рехберг Стари се жени пр. 1326 г. за пфалцграфиня Агнес фон Тюбинген-Бьоблинген († 27 февруари 1344), наследничка на Келмюнц и Зинделфинген, дъщеря на пфалцграф и граф Готфрид I фон Тюбинген-Бьоблинген († 1316) и графиня Елизабет фон Фюрстенберг († сл. 1319).[2][3][4] Така Улрих чрез женитбата си получава Келмюнц и Зинделфинген.[5][4] Синовете му Улрих и Ханс (Йохан) през 1326 г. разделят наследството си:[3] Улрих получава Зинделфинген и съседните земи, а Ханс получава горните собствености между тях и Келмюнц.[6] Улрих продава Зинделфинген още през 1351 г. по половината на графовете Еберхард III и Улрих фон Вюртемберг и другата половина на брат си.[7] Келмюнц обаче остава собственост на Рехбергите.[6]
След смъртта му Улрих фон Рехберг Стари е погребан в Зинделфинген.[3]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Улрих фон Рехберг Стари и Агнес фон Тюбинген имат трима сина:[8][9]
- Вилхелм фон Рехберг († сл. 1377), има два сина Вилхелм († 1418) и Улрих († сл. 1385)
- Йохан (Ханс) фон Рехберг († сл. 1364), неженен
- Улрих фон Рехберг († сл. 1364), неженен
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans-Wolfgang Bächle: Das Adelsgeschlecht der Rechberger: Burgen und Schlösser, Kirchen und Kapellen, Kunstwerke, Grabdenkmäler. Remsdr. Sigg, Härtel, Schwäbisch Gmünd 2004, 164 S., ISBN 3-926043-22-9
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 87., Vol. XII, Tafel 48
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ulrich von Rechberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Ch.F. Stälin. Wirtembergische Geschichte. 1856. с. 705–.
- ↑ а б в Ludwig Schmid. Geschichte der Pfalzgrafen von Tübingen: nach meist ungedr. Quellen, nebst Urkundenbuch: ein Beitrag zur schwäbischen und deutschen Geschichte. Fues, 1853. с. 359–.
- ↑ а б Johann Daniel Georg von Memminger: Beschreibung des Oberamts Biberach. Cotta, Stuttgart und Tübingen 1837, S. 173.
- ↑ Johann Daniel Georg von Memminger: Beschreibung des Oberamts Biberach. Cotta, Stuttgart und Tübingen 1837, S. 173.
- ↑ а б Johann Daniel Georg von Memminger: Beschreibung des Oberamts Biberach. Cotta, Stuttgart und Tübingen 1837, S. 174.
- ↑ Christoph Friedrich von Stälin. Wirtembergische Geschichte: Schwaben und Südfranken: Schluß des Mittelalters : 1269 – 1496. Cotta, 1856. с. 291–.
- ↑ Rechberg 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ulrich v.Rechberg, ww-person.com
