Управление на паметта

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Управлението на паметта при операционните системи (ОС) е тяхна основна функция, тъй като оперативната памет е оскъден и скъп ресурс. Прилагат се различни схеми за управление, които зависят както от процесорната архитектура, така и от мултипрограмния (многозадачния) режим.[1]

Видове схеми[редактиране | редактиране на кода]

Разпределение на паметта Предимства Недостатъци
единично непрекъснато проста и евтина реализация липсва мултипрограмен режим; неефективно използване или недостиг на паметта; работа само в реалната памет
с фиксиран брой дялове мултипрограмен режим; по-ефективно използване на паметта фрагментация на паметта
с променлив брой дялове решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим „сложно“ адресиране – сегмент, страница; работа само в реалната памет
сегментно-странично решава проблема с фрагментацията; работа в мултипрограмен режим
странично решава почти напълно проблема с фрагментацията работа само в реалната памет
превключване (swaping) общият размер на адресните пространства на изпълняващите се програми може да надхвърли размера на реалната памет „тежка“ схема, много големи единици са обект на зареждане в паметта
виртуална памет -

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Системен софтуер – основни характеристики, класификация // Архивиран от оригинала на 2016-02-04. Посетен на 19 август 2015.