Филипо Мария Висконти
| Филипо Мария Висконти | |
| 3-ти херцог на Милано | |
 | |
| Управление | 1412 - 1447 |
|---|---|
| Наследил | Джовани Мария Висконти |
| Наследник | Франческо I Сфорца |
| Лични данни | |
| Роден | 3 септември 1392 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Висконти |
| Баща | Джиан Галеацо Висконти (1351–1402) |
| Майка | Катерина Висконти (1360–1404) |
| Бракове | Беатриче ди Тенда Мария Савойска (1411–1469) |
| Герб | .svg) |
| Филипо Мария Висконти в Общомедия | |
Филипо Мария Висконти (на италиански: Filippo Maria Visconti, * 23 септември 1392, Милано, Миланско херцогство, † 13 август 1447, пак там) от фамилията Висконти е 3-ти херцог на Милано от 1412 до 1447 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на Джан Галеацо Висконти (1351–1402) и втората му съпруга Катерина Висконти (1360–1404), дъщеря на чичо му Бернабо Висконти (1323–1385), господар на Милано.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
От 1402 г. той номинално е регент на Павия, а през 1412 г. наследява убития си брат Джовани Мария Висконти като херцог на Милано. Чрез женитбата си за Беатриче ди Тенда, вдовицата на кондотиера Фачино Кане (1360–1412), който служел при брат му, той получава огромното състояние на Фачино, оценено на близо половин милион флорини заедно с градове, крепости и многобройните му войници.
Дълго управление (1412-1447)[редактиране | редактиране на кода]
За Филипо Мария възможността за голяма промяна се появява през 1412 г., когато Фачино Кане умира в рамките на няколко дни и Джовани Мария е убит. Филипо Мария получи наследства и от двамата: от съпругата на Фачино на лидера - четиридесетгодишната Беатриче ди Тенда - която самият Фачино поверява на Филипо Мария (заедно със зестра от 400 000 флорина и лоялността на всичките му милиции) в замяна на обещанието да се ожени за нея; от брат си Джовани Мария вместо това той наследява херцогската титла и властта над териториите, подчинени на херцогство Милано.
Наследството, на последния, със сигурност е по-трудно за управление от първото, тъй като държавата на Висконти е в ситуация на дълбока политическа и икономическа криза. Есторе Висконти, естествен син на Бернабо, оспорва херцогството и е необходимо да се воюва с него, включително да се обсади Монца ( 1413 година), където той умира.
Филипо Мария - параноична и суеверна личност, но също така безскрупулна и цинична - показва значителни политически умения. Женейки се за Беатрис, брак, подкрепен от архиепископа на Милано Бартоломео Капра, и с икономическите и военни ресурси, донесени му от съпругата му като зестра, успява да възстанови частично държавата; но когато съпругата му се оказва твърде заинтересована от политическите събития на херцогството, той я обезглавява през 1418 година в замъка Бинаско, заедно с мъж, с когото тя е обвинена в прелюбодейство.
Филипо Мария е заподозрян в похотливи нагласи, всъщност в неговия двор той се заобикаля със свита, която го следва навсякъде, той също има връзка с Аниезе дел Майно, дъщеря на граф палатина Амвросий и вероятно съмишленик на съпругата му. През 1425 г. от връзката се ражда Бианка Мария, единствената узаконена дъщеря на Филипо Мария.
След смъртта на Джорджо Орделафи, лорд на Форли, когато синът му Теобалдо Орделафи е още малък, Филипо Мария Висконти, като възпитател на Теобалдо, е номиниран от Джорджо, се възползва от възможността да опита да завладее Романя (1423). Тогава избухна война с Флоренция, твърдо решена да се противопостави на неговите амбиции.
В граф Карманьола, валиден командир на войските Филипо Мария, търпи тежко поражение по време на миланската експедиция до кралство Неапол в помощ на Луи III Валоа-Анжуйски. След това събитие, довело до отказа на Филип от експедицията до кралство Неапол, графът Карманьола решава да не остане с херцога на Милано, предавайки го в полза на Република Венеция.[1]
Венеция, след някои неуспехи от страна на от флорентинците и убедена от граф Франческо Бусоне Карманьола, който вече не е на страната на Филипо, решава да се намеси (1425) в полза на флорентинците срещу Милано. Войната се премества в Ломбардия, през март 1426 г. Карманьола подклажда бунта в Бреша, който самият той е завладял за Висконти пет години по-рано. След дълга обсада и унищожаването на херцогския флот, донесъл храна в обсадения град, Венеция завладява Бреша и източния бряг на езерото Гарда. Филипо Мария напразно моли император Сигизмунд за помощ. През 1426 г той е принуден да приеме мир при условията, предложени от папа Мартин V, отстъпването на Бреша и връщането на Франческо Бусоне Карманьола на всичките му притежания, отнети от Милано.
Мирът е зле приет както от населението на Милано, така и от императора и, именно неговите забележки, дават на Филипо Мария предлог да поднови военните действия, които обаче водят до поражението на Маклодио (12 октомври 1427 г.), цитиран и от Алесандро Мандони. Поражението е последвано от нов мир, сключен във Ферара с посредничеството на Николо д'Есте, което довежда до окончателната загуба на Бергамо и Бреша за херцогство на Милано.
През 1431 г. встъпва папа Евгений IV, венецианец и следователно враждебен към Висконти. Филипо Мария Висконти отстъпва Форли и Имола на папата, също защото Ферара, Мантуа, Монферато и Савоя също са на негова страна. През 1428 г. , оказвайки се в политическа безизходица, той прави всичко, за да се съюзи с херцога на Савоя и затова се жени за Мария Савойска: в спешността на събитията той се интересува най-вече от зестрата.[2]
През 30-те години на 15-ти век Филипо Мария Висконти участва в борбата за наследство в кралство Неапол между анжуйците и арагонците. През 1433 година Алфонсо V Арагонски успява да се наложи пред кралица Джована II Анжуйска от Неапол като наследник на кралството, но по-късно, когато херцогът на Калабрия, Луи III Анжуйски умира, Джована II Анжуйска признава брат му, Рене за свой наследник. През февруари на 1435 година самата кралица умира, като всъщност оставя кралството на Рене. Също така папа Евгений IV, феодален суверен на кралство Неапол, не одобрява за крал Алфонсо.[1]
В този момент Алфонсо Арагонски, придружен от братята си Хуан и Енрике, към които също се присъединява и Педро се завръщат в неаполитанското кралство, окупират Капуа и обсаждат Гаета. Арагонският флот обаче се изправя срещу генуезката флота, която от името на Висконти отива да доставя провизии на обсадените от Гаета.
Алфонсо и братята му в битката при Понца са победени и пленени от генуезците (Спасява се само Педро. Майка им Елеонора д’Албуркерке умира от скръб, малко след като получава новината за залавянето на три от нейните деца).[3]
Алфонсо е предаден на Филипо Мария Висконти, от чието име генуезката флота пътува до Гаета и е пленен. Когато успява да бъде приет от херцога, през октомври същата година Алфонсо успява да го убеди да бъде освободен, без да плати откуп. Арагонецът е признат вече и за крал на Неапол. Този ход струва много скъпо на Филипо Мария, защото Генуа се чувства предадена, въстава чрез Франческо Спинола и отново се провъзгласява за независима република.
През късната пролет на 1446 година, в условията на влошаване на здравословното му състояние, Филипо Мария мисли да се погрижи за спасението на душата си, като назначава група богослови, които да разрешат съмнението му дали „временен господар може да бъде спасен от Бог“. Успокоен от отговора на колегията от учени, които го убеждават, че за спокойствието на държавата следва да помисли за наследяването, Филипо Мария прави опит за сближаване с Франческо I Сфорца и дъщеря си Бианка Мария. Поддръжниците на Сфорца в двора на Филипо виждат в Бианка Мария (и следователно в съпруга й) естествения наследник и преди всичко този, който (със съпруга си) ще ги защити от венецианската алчност.
Франческо, на когото сега са известни колебаещите се настроения на тъста му, се поколебава и отлага завръщането си в Милано, като иска гаранции в замяна на обещанията на тъста си и предпочита да изчака. Преговорите са удължени и са прекратени поради прекомерния ентусиазъм, с който се очаква Сфорца в Милано. На 5 май 1447 г. хронистът на Сфорца пише „ херцогът [Филипо Мария] е влязъл в голяма ревност и умът му не е искрен “.
Агонията на Филипо Мария предизвиква истинска конкуренция за наследяване. Сред претендентите, освен Франческо Сфорца, има и някои чуждестранни суверени: Карл д'Орлеан, син на Валентина Висконти; Алфонсо V, крал на Арагон; Лудовико ди Савоя, брат на Мария Савойска.
На 6 август той се отказва от лечението си и на 11 претърпява рязко влошаване. През нощта между 12 и 13 август той поиска да бъде обърнат с лице, към стената, и малко след умира, изолиран и самотен, както е живял.
Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]
- 1-ви брак: През 1412 г. се жени за Беатриче ди Тенда (* ок. 1372, † 1418). Заради любовницата си Аниезе дел Майно Филипо решава да се отърве от съпругата си и скалъпва фалшиво обвинение в изневяра. На 13 септември 1418 г. Беатриче след унизителни изтезания е обезглавена в двора на неговия замък в Бинаско.
- 2-ри брак: На 2 декември 1427 г. се жени за Мария Савойска (1411–1469), дъщеря на херцог Амадей VIII (антипапа Феликс V). Нямат деца.
От любовницата си Аниезе дел Майно (* ок. 1401, † сл. 13 август 1447), дъщеря на Амброджо дел Майно има две извънбрачни дъщеря:
- Бианка Мария Висконти (* ок. 1424, † 23 октомври 1468), омъжва се през 1441 г. за Франческо I Сфорца (1401–1466), херцог на Милано.
- Лучия, известна като Катерина Мария († 1426), починала няколко дни след раждането си.
Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]
Филипо Мария Висконти умира през 1447 г. като последният Висконти по мъжка линия. Наследен е през 1450 г. от Франческо I Сфорца, който е женен от 25 октомври 1441 г. за извънбрачната му дъщеря Бианка Мария.
Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]
Филипо Мария Висконти се интересувал от карти за игра. Той създава картите Таро.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Filippo Maria. In: Lexikon des Mittelalters. Band 8, 1997, Sp. 1721–1722.
- ↑ Marina, Areli (2013). "The Langobard Revival of Matteo il Magno Visconti, Lord of Milan". I Tatti Studies in the Italian Renaissance. University of Chicago Press. Vol. 16, No. 1/2 September.
- ↑ Giuseppe Caridi, Alfonso il Magnanimo, Roma, Salerno Editrice, 2019
- Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Filippo Maria, in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1721/22
- Filippo Marià Visconti duca di Milano in: Dizionario Biografico degli Italiani Band 47 (1997) online
- Filippo Maria Visconti, Opac, Regesta Imperii
- Pier Candido Decembrio: Leben des Filippo Maria Visconti. Übers. und eingel. von Philipp Funk. Diederichs, Jena 1913 (Das Zeitalter der Renaissance, Serie 1, Band 7).
- Stefan Samerski: Filippo Maria Visconti. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 12. Bautz, Herzberg 1997, ISBN 3-88309-068-9, Sp. 1499–1501.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The Oldest Tarot Cards
- Visconti Tarot From the digital collection of the Beinecke Rare Book and Manuscript Library at Yale University
- Visconti-Sforza deck at tarothistory.com Архив на оригинала от 2013-05-14 в Wayback Machine.