Флавий Руфин
| Флавий Руфин | |
| римски политик и военачалник | |
| Роден |
335 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 ноември 395 г.
|
Флавий Руфин (на латински: Flavius Rufinus; * 335, град Оз, Аквитания; † 27 ноември 395 г.) е източноримски военачалник и политик през 4 век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Руфин e християнин и идва при Теодосий I. През 388 г. той е magister officiorum. През 392 г. става преториански префект на Изтока и едновременно консул заедно с Аркадий. През 395 г., след смъртта на Теодосий, той поема грижата за най-големия му 17-годишен син Аркадий и управлението на Източната римска империя.
Той отказва предложената помощ от западноримския генерал Стилихон в борбата с разбунтувалите се през 395 г. вестготи на Аларих и ги заселва в Илирия, след което вестготите разрушават Македония и Гърция и след това се отправят на запад.
Руфин иска да омъжи дъщеря си Мария за Аркадий, но планът му е развален от министъра Евтропий, който се погрижва Аркадий да се ожени за Елия Евдоксия, дъщерята на Бевтон.
Руфин е убит през ноември 395 г. от генерал Гаинас, вероятно по нареждане на Стилихон.[1] Имуществото му е конфискувано. Жена му и децата му през 396 г. са изпратени в изгнание в Иерусалим. Сестра му Силвия Аквитанска е светица.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Alan Cameron: Claudian. Poetry and Propaganda at the Court of Honorius. Oxford 1970, S. 63ff.
- John R. Martindale: „Fl. Rufinus 19“, The Prosopography of the Later Roman Empire. Band I, Cambridge 1971, S. 778 – 781. ISBN 0-521-07233-6
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
