Франсоа Жакоб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Жакоб.

Франсоа Жакоб
François Jacob
френски микробиолог и генетик

Роден
Починал
20 април 2013 г. (92 г.)
Париж, Франция
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националност Франция
Научна дейност
Областбиология, микробиология, генетика
Работил вИнститут „Пастьор“
Известен сизследванията си в областите генетика (оперон) и микробиология
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1965)
Семейство

Уебсайт
Франсоа Жакоб в Общомедия

Франсоа̀ Жако̀б (на френски: François Jacob) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология за 1965 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 юни 1920 година в Нанси, Франция. След завършване на колеж в Париж, постъпва в Сорбоната в медицинския факултет. Обучението му е прекъснато от Втората световна война, като през юни 1940 се присъединява към френските въоръжени сили базирани в Лондон. След това е изпратен като военен лекар във Втора бронетанкова дивизия, разпределена в Африка. През август 1944 е сериозно ранен и седем месеца прекарва в болница. След възстановяването си е награден с Кръст на Освобождението, един от най-високите военни отличия на Франция.

След войната завършва образованието си и през 1947 получава диплома за лекар. От 1950 е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те години съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването. За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Умира на 19 април 2013 година в Париж на 92-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • 1962 – Награда „Шарл-Леополд Майера“ (Gran Prix Charles-Leopold Mayer) на Френската академия на науките;
  • 1962 – Чуждестранен член на Датската Кралска академия за изкуства и науки;
  • 1964 – Чуждестранен член на Американската академия за изкуства и науки;
  • 1965 – Нобелова награда за физиология или медицина;
  • 1969 – Чуждестранен член на Националната Академия на науките на САЩ и на Американското дружество на философите;
  • Почетен доктор на множество университети.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1954: Les Bactéries lysogènes et la Notion de provirus, éditions Masson.
  • 1961: ((en)) Sexuality and the genetics of bacteria, avec Élie Wollman, Academic Press
  • 1970: La Logique du vivant, une histoire de l’hérédité, éditions Gallimard.
  • 1979: L'évolution sans projet dans Le Darwinisme aujourd'hui, collection Points – Sciences, éditions du Seuil
  • 1981: Le Jeu des possibles, essai sur la diversité du vivant, éditions Fayard
  • 1987: La Statue intérieure, éditions Odile Jacob, автобиография
  • 1997: La Souris, la Mouche et l’Homme, éditions Odile Jacob.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]