Фридрих II (херцог на Австрия)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих II.
| Фридрих II | |
| херцог на Австрия | |
 Фридрих и брат му Леополд | |
| Роден |
10 февруари 1327 г.
|
|---|---|
| Починал | 13 декември 1344 г.
|
| Погребан | Нойберг ан дер Мюрц, Австрия |
| Семейство | |
| Баща | Ото IV |
| Майка | Елизабета Баварска |
| Братя/сестри | Леополд II |
| Съпруга | няма |
| Фридрих II в Общомедия | |
Фридрих II Хабсбург (на немски: Friedrich II von Habsburg; * 10 февруари 1327, по други източници през 1333; † 4 декември, 11 декември или 13 декември 1344, Нойберг ан дер Мюрц[1]) от род Хабсбурги, е австрийски херцог.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е първият син на херцог Ото IV Хабсбург „Веселия“ (1301 – 1339) и първата му съпруга Елизабета Баварска (1306 – 1330), дъщеря на херцог Стефан I от Бавария. Баща му е най-малкият син на римско-немския крал Албрехт I († 1308) от род Хабсбурги и Елизабета Тиролска.
Баща му подарява в чест на неговото раждане манастир Нойберг в Щирия и капелата „Св. Георги“ в Августинската църква във Виена. Фридрих е даден за възпитание праз 1337 г. на леля му, вдовицата кралица Агнес Унгарска (вдовица на крал Андраш III от Унгария), която резидира в манастир Кьонигсфелден.
От 1339 г. Фридрих живее в дворец Ленцбург, където притежава предноавстрийската земя. През 1339 г. той претендира за Долна Бавария като наследствена земя на майка му, но император Лудвиг IV му отказва.
През 1337 г. Фридрих е сгоден за принцеса Джоан, дъщеря на крал Едуард III от Англия. Фридрих обаче умира на ок. 17 години през 1344 г. По-малкият му брат Леополд II Хабсбург умира малко преди него на 16 години. Вероятно са били отровени. Баща му е последван затова от синовете на неговия брат, херцог Албрехт II.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ludwig Albrecht Gebhard: Genealogische Geschichte der erblichen Reichsstände in Teutschland. Band 2, 1779, S. 261 f. (Digitalisat)
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Friedrich II. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 261 f.
- Alois Niederstätter: Die Herrschaft Österreich. Fürst und Land im Spätmittelalter. Hg. Herwig Wolfram, Wien 2001/2004. S. 133, S. 138 – 139
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Detlev Schwennicke: Die fränkischen Könige und die Könige und Kaiser, Stammesherzoge, Kurfürsten, Markgrafen und Herzoge des Heiligen Römischen Reiches Deutscher Nation. Vittorio Klostermann, 2005, ISBN 3-465-03420-1 S. 41.