Фридрих XII
| Фридрих XII Friedrich XII von Hohenzollern | |
| граф на Хоенцолерн | |
| Роден |
1401 г.
|
|---|---|
| Починал | 1443 г.
|
| Религия | католицизъм |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих XI (Хоенцолерн) |
| Майка | Аделхайд фон Фюрстенберг |
| Братя/сестри | Айтел Фридрих I (Хоенцолерн) Фридрих III фон Цолерн |
| Фридрих XII в Общомедия | |
Фридрих XII фон Хоенцолерн – Йотингена (на немски: Friedrich XII von Hohenzollern, „der Öttinger“, * пр. 1401, † 1443), от швабската линия на Хоенцолерните е граф на Хоенцолерн.
Той е син на граф Фридрих XI фон Хоенцолерн († 1401) и графиня Аделхайд фон Фюрстенберг († 1413).
Неговият брат и конкурент е Айтел Фридрих I († 1439), с когото си поделят територията и имат постоянни конфликти за наследството. Фридрих капитулира след десетмесечна обсада на замъка Цолерн през 1423 г. За назидание крал Сигизмунд разрушава замъка и забранява да го възстановяват отново.
През 1418 г. Фридрих е осъден от императорския съд в Ротвайл. През 1426 г. Айтел Фридрих I се помирява с Фридрих, но между 1428 – 1440 г. последният е държан затворен от графиня Хенриета дьо Монбеляр († 1444). След смъртта на брат му през 1439 г. Фридрих отново си връща управлението на графството. Умира бездетен през 1443 г. по време на пътуване до Светите земи в Палестина.
Неговата вдовица Анна фон Зулц по финансови причини се обръща към графа на Вюртемберг. Вюртемберг се разпорежда от 1423 г. над голяма част от бившите собствености на Хоенцолерните.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
- Wolfgang Neugebauer: Die Hohenzollern. Anfänge, Landesstaat und monarchische Autokratie bis 1740 (Band 1), Stuttgart, Berlin, Köln 1996.
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book