Фридрих Вилхелм Бесел
| Фридрих Вилхелм Бесел Friedrich Wilhelm Bessel | |
| германски астроном | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Кьонигсберг, Източна Прусия |
| Погребан | Калининград, Русия |
| Националност |  Германия |
| Научна дейност | |
| Област | Астрономия, математика, геодезия |
| Работил в | Кьонигсбергски университет |
| Фридрих Вилхелм Бесел в Общомедия | |
Фридрих Вилхелм Бесел (на немски: Friedrich Wilhelm Bessel) е германски астроном, математик и геодезист, един от най-известните немски учени през 19 век.
Той е първият астроном, който определя надеждни стойности за разстоянието от Слънцето до друга звезда по метода на паралакса. Специален вид математическа функция, дефинирана за първи път от Даниел Бернули и обобщена от Фридрих Бесел, е наречена функция на Бесел след неговата смърт.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 юли 1784 година в Минден, Вестфалия, като втори син на държавен служител. През януари 1810 г., Бесел е назначен за директор на новоучредената обсерватория в Кьонигсберг от крал Фридрих Вилхелм III на Прусия. По препоръка на неговия колега математик и физик Карл Фридрих Гаус, той е удостоен с почетна докторска степен от Университета в Гьотинген през март 1811.
През 1842 г., Бесел взема участие в годишната среща на Британската асоциация за напредък на науката в Манчестър, придружен от геофизика Георг Адолф Ерман и математика Карл Густав Якоби.
Бесел се оженва за Йохана Хаген, дъщеря на химика и фармацевт Карл Готфрид Хаген, от която има двама сина и три дъщери.
Умира на 17 март 1846 година в Кьонигсберг на 61-годишна възраст.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Фридрих Бесел каталогизира около 50 000 звезди и математически предсказва съществуването на планета отвъд Уран. Той е първият, който измерва и публикува паралакса на звезда и по него определя разстоянието до звездата. От своите 18 месечни наблюдения на 61 от Орел, Бесел изчислява паралакса, отговарящ на разстояние от 3.18 парсека или 10.4 св.г., което е много близо до съвременната стойност от 11.2 св.г. Избира 61 от Орел, защото тя има най-голямото известно движение.
През 1841 г. Бесел известява, че Сириус и Процион имат по един невидим компаньон, причиняващ изменения в тяхното движение. Орбитата на компаньона на Сириус е изчислена 10 години по-късно, а този на Процион не е открит до 1896 г. По-късно става ясно, че тези две звезди са бели джуджета.
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- Fundamenta Astronomiæ (1818)
- Tabulæ Regiomontanæ (1830)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Klemens Adam, Gerd Huneke, Heinrich Rademacher (Red.), Friedrich Wilhelm Bessel. 1784 – 1846. Besselgymnasium der Stadt Minden, Minden 1996.
- Fricke, Walter (1970 – 80), „Bessel, Friedrich Wilhelm“. Dictionary of Scientific Biography. 2. New York: Charles Scribner's Sons. pp. 97 – 102. ISBN 0-684-10114-9.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
