Хайнрих Бьол

Хайнрих Бьол Heinrich Böll
германски писател
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Роден	21 декември 1917 г. Кьолн, Германска империя
Починал	16 юли 1985 г. Кройцау-Лангенбройх, Германия
Погребан	Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Националност	Германия
Учил в	Кьолнски университет
Работил	писател, поет, сценарист, преводач
Литература
Жанрове	разказ, роман, есе, радиопиеса
Течение	Литература на развалините
Известни творби	„Билярд в девет и половина“ (1959) „Възгледите на един клоун“ (1963) „Групов портрет с дама“ (1971) „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)
Награди	„Георг Бюхнер“ (1967) Нобелова (1972)
Семейство
Съпруга	Анемари Бьол
Деца	Рене Бьол Раймунд Бьол
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Хайнрих Бьол в Общомедия

Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите германски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г.

Биография

Александър Солженицин заедно с Бьол пред дома му, 14 февруари 1974

Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.

Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението Литература на развалините.

Гробът на Хайнрих Бьол в Мертен

След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Творби

Проза

Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ – материално и психологическо – върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Отрицателните му герои са фигури, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силно въздействие. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

Поезия

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).

Библиография

Проза

• Die Botschaft, 1947
• Der Mann mit den Messern, 1948
• Der Zug war pünktlich, 1949
  • Влакът пристигна навреме
• An der Brücke, 1949
• Wanderer, kommst du nach Spa..., Erzählungen, 1950
• Die schwarzen Schafe, 1951
• Wo warst du, Adam?, Roman, 1951
  Къде беше, Адам?, Изд. „Ланс&Делакорт“, София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
• Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
• Mein Onkel Fred, 1951
• Der Lacher, 1952
• Schicksal einer henkellosen Tasse, 1952
• Die unsterbliche Theodora, 1953
• Bekenntnis eines Hundefängers, 1953
• Erinnerungen eines jungen Königs, 1953
• Im Lande der Rujuks, 1953
• Hier ist Tibten, 1953
• Die Waage der Baleks, 1953
• Und sagte kein einziges Wort, Roman, 1953
  И не каза нито дума, Изд. на ОФ, София, 1961
• Haus ohne Hüter, Roman, 1954
  Дом без стопанин, Изд. на НСОФ, София, 1963
• Unberechenbare Gäste, 1954
• Es wird etwas geschehen, 1954
• Das Brot der frühen Jahre, 1955
  Хлябът на предишните години, Изд. „Делакорт“, София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
• Irisches Tagebuch, 1957
• Im Tal der donnernden Hufe, 1957
• Die Spurlosen, Hörspiel, 1957
• Hauptstädtisches Journal, 1957
• Der Wegwerfer, 1957
• Der Bahnhof von Zimpren, 1958
• Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
• Billard um halb zehn, Roman, 1959
  Билярд в девет и половина, Изд. „Народна култура“, София, 1986
• Keine Träne um Schmeck, 1961
• Ein Schluck Erde, Drama, 1962
• Als der Krieg ausbrach. Als der Krieg zu Ende war, Zwei Erzählungen, 1962
• Ansichten eines Clowns, 1963
  Възгледите на един клоун, Изд. „Народна младеж“, София, 1966; „Народна култура“, София, 1986; Изд. „Весела Люцканова“, София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
• Entfernung von der Truppe, 1964
• Ende einer Dienstfahrt, 1966
  Така завърши една командировка, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971

„Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)

• Gruppenbild mit Dame, Roman, 1971
  Групов портрет с дама, Изд. Атлантис КЛ, София, 1997
• Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
  Изгубената чест на Катарина Блум, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987
• Berichte zur Gesinnungslage der Nation, 1975
• Du fährst zu oft nach Heidelberg und andere Erzählungen, 1979
• Fürsorgliche Belagerung, Roman, 1979
• Was soll aus dem Jungen bloss werden? Oder: Irgendwas mit Büchern., 1981
• Vermintes Gelände, 1982
• Das Vermächtnis, (geschrieben 1948 – 49), 1982
• Die Verwundung und andere frühe Erzählungen, 1983
• Frauen vor Flusslandschaft, Roman, 1985

Посмъртни издания

• Der Engel schwieg, Roman (geschrieben 1949 – 51), 1992
  Ангелът мълчи, Изд. „Делакорт“, 1998, ISBN 954-8415-39-9
• Der blasse Hund, Elf Erzählungen, 1995
• Kreuz ohne Liebe, Roman (geschrieben 1946 – 47), 2003

Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български

• Безсмъртната Теодора, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1968
• Джуджето и куклата, Изд. „Профиздат“, София, 1987
• В долината на кънтящите копита, Изд. „Весела Люцканова“, София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
• Из спомените на един млад крал, Изд. „Весела Люцканова“, София, 2001, ISBN 954-8453-63-0

Награди и отличия

Паметник на Хайнрих Бьол в Берлин от Виланд Фьорстер

• 1951: „Награда на Група 47“ für Die schwarzen Schafe
• 1953: „Награда на германската критика“
• 1953: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e.V.
• 1955: Prix du Meilleur livre étranger für die französische Übersetzung von Haus ohne Hüter
• 1958: Eduard von der Heydt-Kulturpreis der Stadt Wuppertal
• 1959: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
• 1967: „Награда Георг Бюхнер“ за цялостно творчество
• 1972: „Нобелова награда за литература“
• 1974: Carl-von-Ossietzky-Medaille
• 1974: Mitglied der American Academy of Arts and Letters
• 1975: Mitglied der Akademie der Künste (Berlin)
• 1979: Федерален орден за заслуги (отказан)
• 1982: Почетен гражданин на град Кьолн
• 1983: Professorentitel des Landes Nordrhein-Westfalen
• 1983: Mitglied der American Philosophical Society
• 1984: Mitglied der American Academy of Arts and Sciences
• 1984: Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres
• 2010: Почетен гражданин на град Борнхайм (посмъртно)
• 2015: Dankbarkeitsmedaille des Europäischen Zentrums der Solidarność (посмъртно)
• 2017: Die Deutsche Post brachtet eine Briefmarke zum 100. Geburtstag Heinrich Böll zu 0,70 € für den Standardbrief heraus.

През 1985 г. родният град на писателя Кьолн учредява в негова чест наградата „Хайнрих Бьол“ за изтъкнати постижения в областта на немската литература.

Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хайнрих Бьол
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Възгледите на един клоун
• В Общомедия има медийни файлове относно Хайнрих Бьол
• Поезия и проза от Хайнрих Бьол, в превод на Венцеслав Константинов
• „Биография и библиография на Хайнрих Бьол“ Архив на оригинала от 2011-08-08 в Wayback Machine.
• „Вестта“ (разказ), превод на Анелия Цанкова, в Litclub.com, електронна публикация на 21 октомври 2001 г.
• „Тогава в Одеса“ (разказ), превод на Здравка Евстатиева, в „Литературен Форум“, бр. 33 (474), 16 октомври 2001
• Венцеслав Константинов: Между отчаянието и надеждата Архив на оригинала от 2012-01-25 в Wayback Machine., „Профиздат“, 1987
• ((de)) Хайнрих Бьол в Die LYRIKwelt
• ((de)) Zu Heinrich Böll Архив на оригинала от 2007-12-17 в Wayback Machine.
• ((en)) Хайнрих Бьол в Internet Movie Database