Ханс Рьотигер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Рьотигер
германски генерал

ЗваниеГенерал от танковите войски[1]
Години на служба1914 1945; 1956 – 1960 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
ФРГ
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Бундесвер (1954 –)
Военно формированиетанкови войски
Командвания4-та танкова армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиГермански златен кръст
Ханзейски кръст
Германски кръст
Сребърни пластинки към ордена Железен кръст
Кръст на честта

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
15 април 1960 г. (63 г.)
Ханс Рьотигер в Общомедия

Ханс Рьотигер (на немски: Hans Röttiger) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война и като инспектор в следвоенния Бундесвер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Рьотигер е роден на 16 април 1896 г. в Хамбург, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и през 1915 г. е заслужено издигнат в чин лейтенант, по време на служба в 20 артилерийски полк.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната се присъединява към Райхсвера, където служи като офицер от батарея, адютант и началник на батарея.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, между 1939 и 1940 г. е издигнат до чин подполковник и началник на оперативния отдел на 6 корпус. От 1940 до 1942 г. е началник-щаб на 41-ви корпус, а по-късно и на 4-та танкова армия дислокирана на Източния фронт. Между 1943 и 1944 г. заема пост началник-щаб на 4-та армия, до 1945 г. и на Група армии „А“, ръководена от ген. Йозеф Харпе. След това началник-щаб на Група армии „Ц“, дислокирана в Италия и командвана от фелдмаршал Кеселринг. На 30 януари 1945 г. издигнат в чин генерал от танковите войски.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Пленен е на 2 май 1945 г. и освободен през 1948 г. През 1950 г. е участник в срещата по обсъждането за създаване на нови отбранителни сили. През 1956 г. отново на служба в армията като генерал-лейтенант. На 21 септември 1957 г. заема пост инспектор в Бундесвера. Умира на 15 април 1960 г. в Бон, Германия, докато е в офиса си.[2]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((fr)) & Scherzer, Veit, Patzwall, Klaus D. и др. Das Deutsche Kreuz 1941–1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 393153345X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генерал-лейтенант в следвоенния Бундесвер (1956)
  2. Scherzer 2001, стр. ?

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]