Хенриета Тодорова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хенриета Тодорова
българска археоложка
Родена
Починала
12 април 2015 г. (82 г.)

Учила вСофийски университет
Университет Коменски
Хенриета Тодорова в Общомедия

Хенриета Тодорова е българска археоложка, специалистка по праистория, професор, член-кореспондент на Българска академия на науките, член-кореспондент на Германския археологически институт в Берлин, задграничен член на академия Обществото „Лайбниц“ в Берлин.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рожденото име на Хенриета Тодорова е Хенриета Теодор Бланк. Родена е на 25 февруари 1933 година в град София, Царство България, в немско-българското семейство на Теодор Бланк и Мария Статкова. Баба ѝ Параскева (Кета) Захариева Статкова (Печеняшка) е дъщеря на Ценка Христова Печеняшка (Савова), сестра на Стефанаки Савов.[3] Има по-малка сестра Елза. След Деветосептемврийския преврат променя бащиното си име от Теодор на Тодорова. В началото на 50-те години на 20-ти век се жени за Августин Вайс от Словакия, с когото имат син – Иван, който също е археолог[4]. По-късно бракът им е разтрогнат, но запазва фамилното име Вайсова. Има втори брак с Йордан Симеонов, с когото имат дъщеря – Ивета. Този брак също е разтрогнат.

Започва висшето си образование в Софийския университет. Завършва го през 1954 година в Университета „Коменски“ - Братислава, специалност „история и философия“. През 1964 година защитава кандидатска дисертация (докторат) в Археологическия институт на Словашката академия на науките в град Нитра на тема „Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България“. Неин научен ръководител е Антонин Точик. Същата година получава докторска степен от Университета „Коменски“ - Братислава. През 1967 година, след спечелване на конкурс, работи в Археологическия институт при Българската академия на науките (днес Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките). Именно с този институт неразривно е свързана и нейната научна дейност.

През 1978 година защитава дисертация (хабилитационен труд) на тема „Каменномедната епоха в България“ и получава титлата „доктор на историческите науки“. Става старши научен сътрудник I степен в Археологическия институт. През периода 1977 – 1979 година е научен секретар на Центъра по история към БАН. От 1978 година е член-кореспондент на Немския археологически институт в Берлин. Основателка е на Проблемната група по интердисциплинарни изследвания към Археологическия институт, по-късно Секция за интердисциплинарни изследвания към НАИМ-БАН. През периода 1978 – 1990 година е неин ръководител. От 1989 до 1993 година е заместник-директор на Археологическия институт от екипа на проф. Велизар Велков. От 1982 до 1994 година е член на Научния съвет на Археологическия институт. През периода 1982 – 2000 и 2004 – 2010 година е член на Специализирания съвет по стара история, археология и етнография при Висшата атестационна комисия. От 1984 до 1994 година е член на Историческата комисия към Висшата атестационна комисия. През 2004 година е избрана за член-кореспондент на БАН, а през 2007 година — за задграничен член на престижната немска академия Обществото „Лайбниц“ в Берлин.[5]

Хенриета Тодорова умира на 12 април 2015 година, на 82 години в град София.[6] Последното сбогуване с нея се провежда в църквата „Света Неделя” в София в присъствието на много нейни колеги и приятели от страната и чужбина. По нейно желание, тялото ѝ е кремирано и част от праха ѝ е разпръсната в Дуранкулашкото езеро. Другата част от праха и е положена в урна и погребана в семейния гроб в Централните софийски гробища.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Хенриета Тодорова е авторка на 18 монографии, над 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани в България и в чужбина. Публикува на български, английски, френски, немски, италиански, руски и словашки. Публикува с имената: Хенриета Вайсова (Henrieta Vajsová), Хенриета Тодорова-Симеонова (Henrieta Todorova-Simeonova) и Хенриета Тодорова (Henrieta Todorova). Трудовете и са рецензирани в най-реномираните специализирани издания. Нейните научни интереси обхващат: Новокаменната епоха (неолит), Каменно-медната епоха (енеолит), Бронзовата епоха, Античността, Ранното средновековие, ранната металургия, климатичните промени и влиянието им върху живота на хората[7], праисторическите общества и трансформацията им като следствие от културни взаимоотношения и още много други. Откривателка е на много от праисторическите култури в България, като културите Усое, Сава, Овчарово, Поляница, Варна, културния комплекс Коджадермен-Гумелница-Караново VI (КГК VI) и други. Откривателка е на най-ранния монохромен неолит в Северна България и на Преходния период от енеолита към бронзовата епоха.[8] Проучва и прави достояние на науката праисторията на Североизточна България и западното Черноморско крайбрежие. Характерно за научната работа на Хериета Тодорова е разглеждането на археологическите данни в един по-широк надрегионален аспект, с което ги превръща във важни исторически извори. Съществени са и приносите ѝ към проучването на най-ранната металургия на Балканите. Приживе приема резултатите от проучването на Археологическия комплекс при село Дуранкулак като едно от най-съществените си постижения.

Чете курсове от лекции в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Изнася дузина публични лекции за популяризиране достиженията на Българската праистория в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг и в други градове в Германия. Била е гост-професор в няколко университета: през 1988 година – в Бон (Германия); през 1990 година – в Хаджеттепе в Анкара (Турция); през 1999 – 2000 година – във Фрейберг (Германия) и през 2007 — 2008 година – в Хайделберг (Германия).

Хенриета Тодорова е участник в многобройни международни научни конгреси, симпозиуми и конференции. От 1979 до 1996 е член на ръководството на Международния научен форум “Проблеми на праисторията на Долнодунавския район”. Участва в 14 негови международни симпозиума: 2 в Словакия, 2 в Чехия, 2 в Унгария, 2 в Италия, 2 в Грузия, 2 в бивша Югославия и 2 в Гърция. Организатор е на три международни симпозиума по праистория в България: през 1978 година – Pulpudaeva Praehistoricus – в Пловдив, през 1988 година – Pontus Praehistoricus – в Добрич и през 2004 година – Strymon PraehistoricusКюстендилБлагоевградСярАмфиполис.

През периода 1984 – 1986 година участва в българо-германския проект „Садовец“ (проект на Баварската академия на науките). През 1993 – 1998 година участва в проект на Макс Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изследване на най-ранната металургия в България. През периода 1993 – 2007 година е ръководителка на българския екип участващ в гръцко-български проект „Промахон-Тополница“.

Хенриета Тодорова е главен редактор на многотомната научна поредица Durankulak – издание на Немския археологически институт в Берлин; членка на редколегията на „Сборник Добруджа“ от основаването му до 2002 година; съредактор на поредицата In the Steps of J.H. Gaul.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2003 година Хенриета Тодорова е обявена за почетен гражданин на град Добрич.
  • През 2003 година в нейна чест е издаден сборник (брой 21 на списанието Сборник Добруджа, 2003).
  • През 2007 година Националният археологически институт с музей към БАН издава още един сборник в нейна чест – PRAE: In honorem Henrieta Todorova. [9]
  • През 2016 година колеги и приятели от Румъния ѝ посвещават сборника (In Memory of Henrieta Todorova) с научни статии на тема Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. ISBN 978-606-8698-10-6.[10]

Теренни археологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

  • През периода 1967 – 1970 година проучва селищната могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано монографично); [11]
  • През 1969  – 1970 година проучва енеолитният некропол при град Девня, Варненско (публикувано);
  • През периода 1971 – 1976 година с прекъсвания проучва къснонеолитното селище Усое, Варненско (публикувано в статии и предварителни съобщения);
  • През периода 1971 – 1973 година проучва селищната могила Овчарово, Търговищко (публикувано монографично)[12];
  • През периода 1973 – 1974 година проучва селищната могила Поляница, Търговищко (публикувани са плановете на селището);
  • През 1974 година частично проучва неолитното селище при град Шабла, Добричко (публикувано от П. Георгиева и В. Славчев);
  • През периода 1974 – 2004 година е ръководителка на мащабните проучвания на Археологическия комплекс при село Дуранкулак, Добричко. Камплексът се състои от: Средновековно селище и некропол (публикувано монографично в три поредни тома на подедицата Дуранкулак: средновековното селище и некропол (публикувано в Дуранкулак т. I“, София 1989); Праисторически некропол с над 1200 погребения от неолита, енеолита и прото-бронзовата епохи (публикувано в „Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2“, Sofia 2002 и Durankulak Bd. III издания на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin; Елинистически пещерен храм на богинята Кибела, антични структури, погребения и други (публикувано в Durankulak Bd. III, Berlin 2016, издание на Deutsches Archäologisches Institut (DAI) – Berlin). Къснобронзовото селище, Енеолитна селищна могила на „Големия остров”, неолитни землянки и др. са публикувани многобройни статии и студи.
  • През 1975 година проучва енеолитния некропол Поляница, Търговищко;
  • През 1975 година проучва пещерата Оногур, Добричко (сондажи);
  • През 1976 година проучва раннононеолитното селище Поляница – платото, Търговищко (селище от най-ранния – Монохромен неолит в Северна България, публикувано в няколко статии);
  • През 1978 година проучва височинното селище Джугера, Врачанско;
  • През 1979 година прави предварителни проучвания на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);
  • През 1979 година проучва височинното селище от Преходния период Галатин, Врачанско (публикувано от П. Георгиева);
  • През 1983 година прави няколко сондажа на енеолитното и раннобронзово селище Негованци, Пернишко (публикувано от П. Георгиева);[13]
  • През 1987 година проучва Пещера с пещерни рисунки при село Байлово, Софийско [14] (публикувано от Т. Стойчев);
  • През 1988 година проучва сграда от периода на култура Винча D в кв. „Подуене“, гр. София, среден енеолит (публикувано);
  • През периода 1981 – 1988 година е ръководител на археологическите проучвания на къснонеолитното селище Тополница, Благоевградско. През 1992 — 2002 година тези проучвания продължават като гръцко-български проект „Промахон–Тополница“ , където е ръководител на българския екип (публикувано в редица предварителни съобщения, статии и студии);
  • През периода 2005 – 2007 година е научен консултант на археологическите разкопки на неолитното селище край Оходен, Врачанско.

Публикации за проф. Хенриета Тодорова[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nekrolog auf unser Mitglied Prof. Dr. Henrieta Todorova Vaisova
  2. |Mark Stefanovich, Christina Angelova (eds.). PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia: National Archaeological Institute with Museum, 2007, pp. IX—XLII
  3. Стефанаки Савов – секретар на Врачанския революционен комитет, Ботев четник, деец на македонското освободително движение // Забравени герои, 28 юли 2011 г. Посетен на 21 август 2021 г.
  4. Иван Вайсов Библиография
  5. Nekrolog auf unser Mitglied Prof. Dr. Henrieta Todorova Vaisova
  6. Хенриета Тодорова 25.02.1933–12.04.2015 г.
  7. Henrieta Todorova 2016. Klimawandel und Kulturkollaps
  8. Mark Stefanovich, Christina Angelova (eds.). PRAE – In Honorem Henrieta Todorova, Sofia: National Archaeological Institute with Museum, 2007, pp. IX—XLII
  9. [PRAE: In honorem Henrieta Todorova]
  10. Urdu C-E., Poruciuc, A., Lazarovici, C-M. (eds.). Between Earth And Heaven Symbols And Sygns. Papers presented at the international symposium „FROM SYMBOLS TO SIGNS. SIGNS, SYMBOLS, RITUALS IN SANCTUARIES“ Suceava, Romania, 11 – 13 септември 2015. Muzeul Bucovinei Suceava, Academia Română-Filiala Iaşi, Institutul de Arheologie Iaşi (Editura Karl. A. Romstorfer 2016)
  11. Селищната могила при Голямо Делчево. София 1975, 334 с. 25 табл (Разкопки и проучвания 5)
  12. Овчарово. София 1983 (Разкопки и проучвания 8)
  13. Праисторическото селище при с. Негованци, Радомирско. — Годишник на Софийския университет “СВ. Климент Охридски”, Исторически факултет, том 89, 1993, 5—25
  14. Тодорова Х, Вайсов И. Разкопки на пещера 2961 при с. Байлово, Софийско. — АОР за 1987 г., XXXIII Национална конференция по археология, Благоевград 1988, 36.