Херберт Ахтернбуш

Херберт Ахтернбуш
Herbert Achternbusch
	Херберт Ахтернбуш Herbert Achternbusch
	Херберт Ахтернбуш през 2015 г.
Роден	23 ноември 1938 г. Мюнхен, Германия
Починал	10 януари 2022 г. (83 г.) Мюнхен, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	роман, сценарий, пиеса
Уебсайт	Страница в IMDb
	Херберт Ахтернбуш в Общомедия

Херберт Ахтернбуш (на немски: Herbert Achternbusch), с рождено име Херберт Шилд, (1938-2022) е германски белетрист, драматург, режисьор и художник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Херберт Ахтернбуш е роден в Мюнхен като извънбрачно дете на зъботехник и учителка по физкултура. Израства при баба си в Митрахинг край Дегендорф в Баварската планина.

След като полага матура, Херберт прави опити като художник и поет. Между 1960 и 1962 г. следва безсистемно в Педагогическия институт в Мюнхен, Академията за изобразително изкуство в Нюрнберг и три семестъра в Академията за изобразително изкуство в Мюнхен. Издържа се от случайна работа.

В средата 1960-те години Ахтернбуш по съвети на колеги и приятели като Ханс Ерих Носак, Гюнтер Айх и Мартин Валзер преминава от рисуване към писане. След 1964 г. излизат няколко негови сборника със стихотворения и гравюри. През 1969 г. с посредничеството на Мартин Валзер издателство „Зуркамп“ публикува първите разкази на Ахтернбуш, което поставя начало на цяла поредица публикации в различни издателства.

Първият роман на Ахтернбуш „Битката на Александър“ (Die Alexanderschlacht) (1971) се възприема като пробив на авангардизма в младата немска литература от 1970-те и 1980-те години^[1]. През 1977 г. Ахтернбуш утвърждава избраната от него самия роля на аутсайдер^[2], като при присъждането му на наградата „Петрарка“ публично изгаря чека с паричната премия и протестирайки напуска тържеството.

Освен прозаични творби Ахтернбуш пише редовно за театъра и киното.

За шестдесетия рожден ден на писателя Мюнхен му оказва почести, като из целия град са окачени знамена с негови афоризми.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гравюри и поезия[редактиране | редактиране на кода]

Sechs Radierungen, 1964
Südtyroler, 1966
Duschen, 1988
Hinundherbert, 1996
Guten Morgen, 1997
Weiße Flecken, 1998
Karpfn, 1999
Von Andechs nach Athen, 2001
Bier, 2005

Проза[редактиране | редактиране на кода]

Zigarettenverkäufer, 1969 (Enthält die Erzählungen Zigarettenverkäufer, Hülle, Rita)
Das Kamel, 1969 (Enthält die Erzählungen Tibet, Indio, Afghanistan, 2. Mai 69)
Die Macht des Löwengebrülls, 1970
Die Alexanderschlacht, 1971
L'etat c'est moi, 1972
Der Tag wird kommen, 1973
Die Stunde des Todes, 1975 (Enthält u. A. die Filmtexte zu Herz aus Glas und Das Andechser Gefühl)
Land in Sicht, 1977
Das Haus am Nil, 1981
Revolten, 1982
Wellen, 1983
Wind, 1984
Weg, 1985
Breitenbach, 1986
Das Ambacher Exil, 1987
Die blaue Blume, 1987
Es ist niemand da, 1992
Dschingis Khans Rache, 1993
Das Buch Arschi, 1994
Hundstage, 1995
Was ich denke, 1995
Ich bin ein Schaf, 1996
Der letzte Schliff, 1997
Schlag 7 Uhr, 1998
Die Reise zweier Mönche, 1999
Ist es nicht schön zu sehen wie den Feind die Kraft verläßt, 2002