Херман II (Лотарингия)
| Херман II | |
| пфалцграф на Лотарингия | |
 Короноването на император Хайнрих IV (ляво) на 31 март 1084 г. В средата носачът на меча пфалцграф Херман II от Лотарингия. Хрониката на Ото от Фрайзинг, Codex Jenensis Bose q.6 (1157) | |
| Роден |
1049 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 септември 1085 г.
|
| Семейство | |
| Род | Ецони |
| Баща | Хайнрих I |
| Съпруга | Аделхайд фон Ваймар-Орламюнде |
| Херман II в Общомедия | |
Херман II (на немски: Hermann II, * 1049; † 20 септември 1085, Далем) от фамилията Ецони, e пфалцграф на Лотарингия през 1064 – 1085 г., граф в Цюлпихгау, Рургау и Брабант.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на пфалцграф Хайнрих I и Матилда, дъщеря на херцог Готцело I от Долна Лотарингия (Вигерихиди).
Около 1080 г. Херман се жени за Аделхайд фон Ваймар-Орламюнде († 1100), дъщеря на маркграф Ото I от Орламюнде-Ваймар. Той последва баща си († 1060) като пфалцграф през 1064 г. Между 1060 и 1064 г. е под надзора на кьолнския архиепископ Анно II. Император Хайнрих IV го прави от 1085/1086 г. ландграф на Брабант и той основава манастира Афлигем.
На 20 септември 1085 г. Херман II пада убит в двубой против долнолотарингския Vicedux Алберт III от Намюр близо до неговия замък Далем в Графство Лимбург. С неговата смърт старата лотарингска пфалцграфска фамилия на Ецоните изчезва.
Неговата вдовица Аделхайд се омъжва малко след смъртта му за Хайнрих II от Лаах, първият пфалцграф на Рейн.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Ursula Lewald, Die Ezzonen. Das Schicksal eines rheinischen Fürstengeschlechts, Rheinische Vierteljahrsblätter 43 (Bonn 1979) S. 120 – 168
- Meinrad Schaab, Geschichte der Kurpfalz. 1: Mittelalter. (Stuttgart 1988) S. 18 – 35.
- Frans J. Van Droogenbroeck, Paltsgraaf Herman II (†1085) en de stichting van de abdij van Affligem (28 juni 1062), Jaarboek voor Middeleeuwse Geschiedenis 2 (Hilversum 1999) S. 38 – 95.
- Frans J. Van Droogenbroeck, De betekenis van paltsgraaf Herman II (1064 – 1085) voor het graafschap Brabant, Eigen Schoon en De Brabander 87 (Brüssel 2004) S. 1 – 166.