Холоцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Класификация на Кватернера
Международна Северозападна Европа
Серия Подсерия Етаж Надетаж Етаж хил. години
Холоцен 0 < 11,5
Плейстоцен Късен
плейстоцен
Тарантий (без име) Weichselien 11,5 - 116
Eemien 116 - 128
Среден
плейстоцен
Йоний Saalien 128 - 238
Oostermeer 238 - 243
(без име) 243 - 324
Belvedere 324 - 338
(без име) 338 - 386
Holsteinien 386 - 418
Elsterien 418 - 465
Cromerien - 465 - 850
Ранен
плейстоцен
Калабрий
Бавелий - 850 - 1070
Менапий -  
Валий -  
Ебуроний -  
Геласий Тиглий - 1800 - 2400
Претиглий - 2400 - 2588

Холоцен е геоложка епоха, която започва в края на плейстоцена,[1] (преди около 12 хил. години при 14С датиране) и продължава до наши дни. Холоцен е част от периода кватернер. Името му идва от гръцката дума ὅλος (хилос, изцяло или цял) и καινός (каинос, нов), което означава „изцяло скорошен“. Той се идентифицира като топъл период, известен като MIS 1 и въз основа на това може да се счита за междуледников в ледниковия период. Холоцена също така включва в себе си разпространението на човешкия вид в целия свят и цялата писмена човешка история.

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Общоприето е, че холоценът започва преди около 12 хил. години. Този период следва последния ледников период (регионално известен на Уисконсински ледников период, Балтийско-скандинавски ледников период, или Висла ледена). Холоценът може да бъде разделен на пет времеви интервала или хронозони, въз основа на климатичните колебания:

  • Пребореал (10 – 9 хил. г.),
  • Бореал (9 – 8 хил. г.),
  • Атлантик (8 – 5 хил. г.),
  • Суббореал (5 – 2,5 хил. г.)
  • Субатлантик (2,5 хил. г. – )

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Stratigraphic Chart // International Commission on Stratigraphy. Посетен на 23 декември 2009.