Цариградска българска архиепархия

Цариградска българска архиепархия
	Цариградска българска архиепархия
Местно име	Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum
Църква	Църква на съединените с Рим българи
Страна	Османска империя
Подчинена на	Светия престол
Център	Цариград
Дата на основаване	1883 г.
Дата на закриване	1926 г.
Предстоятел	Нил Изворов ; (1883 – 1895); Михаил Миров ; (1907 – 1923)
Сан	архиепископ

Цариградска българска архиепархия (на латински: Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum) е апостолическа архиепархия на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала със седалище в Цариград в Османската империя между 1883 г. и 1926 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възниква като Български апостолически викариат през 1861 г. със седалище в Цариград. В началото на 1867 г. епископско седалище се установява в Одрин. На 5 септември 1876 г. с декрет от Рим отец Нил Изворов бил назначен за епископ на Български апостолически викариат. На 21 същия месец е официално въведен в чина епископ на Българо-униатската църква.^[1]

През 1883 г. Ватикана извършва цялостна реорганизация на църковно-административната структура на Католическата църква на Балканите съобразно новите държавни граници след Берлинския конгрес. Така Български апостолически викарият e преобразуван в архиепархия и от него са отделени земите на Тракия и на Македония и върху тях са образувани двата нови викарията.^[1] Двата нови викариата са били подчинени на новоформираната архиепархия.

Диоцези възникнали от Български апостолически викарият
Диоцез	Вид	Дата на създаване	Седалище	Глава	Сан	Монашески орден
Тракийски български апостолически викариат	викариат	4 юли 1883 г.	Одрин	Михаил Петков	епископ	успенци и възкресенци
Македонски български апостолически викариат	викариат	6 декември 1883 г.	Солун	Лазар Младенов	епископ	лазаристи
Цариградска българска архиепархия	архиепархия	1883 г.	Цариград	Нил Изворов	архиепископ	успенци

Новоназначените Михаил Петков и Лазар Младенов били първите униатски владици с възпитание, добито в утвърждаващата се българо-католическа традиция и с образование, получено в католически висши богословски училища.^[2] Скоро след реогранизацията монасите успенци организират нисша, а по-късно и висша духовна семинария в Цариград.

През 1895 г. Нил Изворов се връща към православието и овакантява архиепископската длъжност. През 1905 г. титулярния Теодосиополски архиепископ Михаил Миров е утвърден за глава на архиепархията.^[1]

Поради преселване на основното мирянска население на територията на България по време на Балканските войни и след Първата световна война, през 1926 г. архиепархия и двата подчинени викарията са закрити. Софийска апостолическа екзархия формирана същата година е техен наследник.