Целомъдрие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алегория на целомъдрието от Ханс Мемлинг

Целомъдрието е въздържане от секс и сексуални помисли. В християнството е добродетел, а в будизма се нарича въздържание и е етически принцип.

В християнството особено това се отнася до така наречената „похот“ (невъздържано сексуално желание), което води до копулация (архаизъм за секс и сексуално проникване).

Будизмът също намира въздържанието за полезно, етично и духовно извисяващо, според него сексът и сексуалните отношения, които водят до брак и семейство, са причина за обвързване, което замъглява чистотата на ума.[1]

В християнството[редактиране | редактиране на кода]

В християнството се смята, че като и с много други пороци, избягването на първото прегрешение предпазва от пристрастяване и безогледното изпадане в този пристрастие. Затова мъдрият човек, не желаещ да се пристрасти, се отказва, сдържа себе си именно от първия опит в това.

  • Великият християнски философ и теолог Квинт Септимий Флорент Тертулиан (II – III век) в своята творба De Exhortatione Castitatis („За поощрението на целомъдрието“) разкрива наличието на три вида целомъдрие, а именно:
    • „Първата девственост е девствеността по рождение ... изобщо да не се знае за това, от което после ще възжелаеш да се освободиш“. (лат. Prima species est virginitas a nativitate ... Prima virginitas felicitatis est, non nosse in totum a quo postea optabis liberari)
    • „Втората е в доброволната разлика между съпрузите, тя или ни очистя в брака от съвъкуплението, или доброволно живеем в брака, сякаш сме вдовец/вдовица – да презираме това, което ни е твърде добре известно“. (secunda, virginitas a secunda nativitate, id est a lavacro, quae aut in matrimonio ex compacto, aut in viduitate perseverat ex arbitrio ... contemnere cuius vim optime noris)
    • „Третата степен е моногамията, когато след смъртта на първата жена се въздържаме от женския пол“. (tertius gradus superest monogamia, cum post matrimonium unum interceptum exinde sexui renuntiatur)[2]

В Римокатолическата църква на миряните не се разрешава развод и повторен църковен брак. Например Хенрих VIII, английски крал, заради желанието си да сключи брак със своята любовница е изключен от Светата Римокатолическа църква.

Известни сатири на похотта са Geschlecht und Charakter („Пол и характер“) от Ото Вайнингер и Croissez et multipliez („Растете и се множете“) от Габриел Марсел.

В будизма[редактиране | редактиране на кода]

В будизма от монасите и монахините се очаква да са целомъдрени.

Будизмът позволява и поощрява развода, ако по други начини хармония не се постигне във взаимоотношенията между двамата партньори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sex invariably spells trouble, says Dalai Lama
  2. Tertulliani Liber De Exhortatione Castitatis, I.4, I.5