Централна Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централна Италия

Централна Италия (на италиански: Italia centrale) или Средна Италия е средната част на Материкова Италия, който се дели на Северна Италия, Централна Италия и Южна Италия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е от Апенинските планини между Специя и Римини до северната граница на бившето Неаполитанско кралство. Южната граница е от 1920-години по реките Тронто и Гариляно.

Образувана е от регионите Тоскана, Умбрия, Марке и Лацио. В тези граници Централна Италия е една от петте италиански Маркрегиони.

По диалект неофициално понякога към нея се смята Абруцо, по исторически причини понякога и Емилия-Романя.

Централна Италия има 11 675 578 жители.[1] От населените места 8 града имат население от над 100 000 жители.

Град Жители Регион
Рим 2.718.768 Лацио
Флоренция 364.710 Тоскана
Прато 185.603 Тоскана
Перуджа 163.287 Умбрия
Ливорно 160.949 Тоскана
Латина 115.490 Лацио
Терни 110.933 Умбрия
Анкона 101.424 Марке

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ISTAT на 31 декември 2007 г.