Черна (окръг Тулча)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Черна.
| Черна Cerna | |
| — село — | |
 | |
  Черна | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Тулча |
| Надм. височина | 165 m |
| Население | 1844 души (2002) |
| Пощенски код | 827045 |
Черна е село в Окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния. Черна е център на община Черна, в която влизат още три селища. Значителна част от населението на селото се състои от мъгленорумъни.
История[редактиране | редактиране на кода]
Черна е старо българско селище в Добруджа. Стилиян Чилингиров пише в 1918 година:
| „ | Някои от тях [българските села в Добруджа] в културно отношение не само могат да се поставят непосредно след Тулча, но могат и да се смятат като културни средища, изиграли почти равнозначуща роля с тая на добруджанската столица. Като такива смело могат да се посочат селата Долно Чамурлии, Касапкьой, Башкьой и Черна, особено първите две села, които най-напред отхранват доморасли просветни деятели: попове и учители, поели скоро в ръцете си просветата почти на цяла централна Добруджа. Едно село само не им отстъпва в това отношение - с. Алмалии, което се е числяло в турско време повече към Силистра, отколкото към градовете на Северна Добруджа.[1] | “ |
Селото попада в Румъния в 1879 година. През 1916 година след намесата на Румъния в Първата световна война на страната на Съглашението, Черна е освободено от част на българската армия.[2] В 1917 година Петър Карчев, военен кореспондент на 4-та дивизия, посещава Черна и пише:
| „ | Селото Черна беше населено преимуществено с българи, както затова впрочем може да се съди и от името му. Имаше в него и румънско население, но болшинството се състоеше от стари преселници българи откъм Котленския край, както и от Ямболско. Дедите на сегашнте жители на Черна дошли близо до дунавската делта още през 1806 г. Заселили се първоначално в Бесарабия и след това прехвърлили отново Дунав, и се установили в разни места на Добруджанската равнина. Къщата, в която щях да преспя тази вечер, беше не само българска, но и роден дом на големия румънски лирик - най-голям след Еминеску - Панайот Черна.[3] | “ |
Българското население на Черна се изселва в България съгласно Крайовската спогодба в 1940 година.[4] Преселилите се в България жители на селото основават селището Нова Черна в Община Тутракан.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Черна
Жеко Енчев Йорданов (1921 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[5]- Йордан Великов Карапетров (1910 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[6]
- Йордан Петков Гурбанов (1923 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[7]
-
Панайот Черна (1881 – 1913), румънски поет от български произход - Симеон Радев (1847 – 1868), български революционер, четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа[8]
- Починали в Черна
- Теодор Минда (1911 – 1982), мъгленорумънски поет
- Други
- Симеон Пеев, дарител на селото през 1917 година, младши подофицер родом от Крушево в Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чилингиров, Стоян. Възраждане (1810 - 1878 г.), в: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994, стр. 178 - 179.
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 3 от 2 юли 1917, стр.3
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 449.
- ↑ Официален сайт на Община Черна
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 177
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 188
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 188
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 173.