Шотландски германски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Шотландски език.

Шотландски германски език
Scots
СтранаВеликобритания
Ирландия
РегионШотландия
Северна Ирландия
Говорещи1 500 000
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Германски
..-Западногермански
...-Англо-фризийски
....-Английски
.....→Шотландски
Официално положение
Малцинствен в Великобритания
Ирландия
Регулатор
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2sco
ISO 639-3sco

Разпространение на шотландския език в Европа
Шотландски германски език в Общомедия

Шотландският германски език (Scots leid) е език от германското езиково семейство, говорен в Шотландия и части от Ълстър.[1] Поради липсата на ясни критерии за различаване на езика от диалекта, се водят спорове относно неговия лингвистичен, исторически и социален статут.[2] Най-често той е определян като диалект на староанглийския[3], но съществува мнение, че е самостоятелен германски език, близък до норвежкия и датския[4].

История[редактиране | редактиране на кода]

История на разпространението на шотландския език в Шотландия и Ълстър:
  Староанглийски към началото на IX век
  Ранен шотландски към началото на XV век
  Съвременен шотландски към средата на XX век

Нортъмбрийският диалект на староанглийския език е установен в земите на днешна Югоизточна Шотландия до река Форт до XVII век.[5] Остава ограничен на тази територия до XIII век, като се използва основно във всекидневното общуване, докато шотландският келтски има статут на официален пред съда. По-късно по тези места се разпространява средноанглийският, известен още като ранен шотландски, който постепенно започва да се различава от нортъмбрийския диалект поради преселението от скандинавските страни.[6] По-късно голямо влияние върху шотландския език оказват романските езици, латинският и нормандският френски, а впоследствие френският и среднонемският език по причина на търговията и имиграцията.[7]

До XIII век ранният шотландски разширява ареала си в Шотландия вследствие укрепването на шотландските институции и отслабването на френското влияние. До XVI век се развива средношотландският език, който е до голяма степен независим от английския.[8] Между 1610 и 1680 г. около 200 хил. шотландци заселват областта Ълстър в Ирландия, като в някои части са дори по-многобройни от английските заселници.[9] Съвременният шотландски се развива след 1700 г., когато английският вече е приет като книжовен език.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Пример за ранен шотландски език: Lufe God abufe al and yi nychtbour as yiself, къщата на Джон Нокс, Единбург

Съществуват сведения, че преди подписването на Акта за съюз от 1707 г., чрез който Шотландия и Англия се обединяват в Кралство Великобритания, шотландците са съхранили своя език като самостоятелен.[10]

Днешното британско правителство признава шотландския германски като регионален език, като статут на регионален или малцинствен език му е признат и в Европа.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. List of declarations made with respect to treaty No. 148 // Conventions.coe.int. Архивиран от оригинала на 2011-07-09. Посетен на 9. 9. 2012.
  2. A.J. Aitken in The Oxford Companion to the English Language, Oxford University Press 1992. pp. 894
  3. A.J. Aitken in The Oxford Companion to the English Language, Oxford University Press 1992. pp. 894
  4. A.J. Aitken in The Oxford Companion to the English Language, Oxford University Press 1992. pp. 894
  5. A History of Scots to 1700, DOST Vol. 12 p. xxxvi
  6. A History of Scots to 1700, DOST Vol. 12 p. xliii
  7. ↑ A History of Scots to 1700, pp. lxiii
  8. ↑ „A Brief History of Scots“ in Corbett, John; McClure, Derrick; Stuart-Smith, Jane (Editors)(2003) The Edinburgh Companion to Scots. Edinburgh, Edinburgh University Press. ISBN 0-7486-1596-2. pp. 9ff
  9. ↑ Adams 1977: 57
  10. Nostra Vulgari Lingua: Scots as a European Language 1500 – 1700 Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. By Dr. Dauvit Horsbroch
  11. Second Report submitted by the United Kingdom pursuant to article 25, paragraph 2 of the framework convention for the protection of national minorities (PDF) // Coe.int. Посетен на 16. 8. 2013.