Яков II Александрийски
| Яков Ιάκωβος | |
| гръцки духовник | |
 Портрет от 19 април 1863 година | |
| Роден |
1803 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 декември 1865 г.
|
| Религия | православие |
| Яков в Общомедия | |
Яков (на гръцки: Ιάκωβος) е гръцки духовник, патриарх на Александрийската патриаршия (1861 – 1865).[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е с фамилията Пангостас в 1803 година на остров Патмос, затова носи прякора Патмиос (Πάτμιος).[2] Замонашва се в манастира „Свети Йоан Богослов“ на Патмос. В 1923 година е ръкоположен за дякон. В 1832 година заминава за Цариград. Става секретар на митрополит Мелетий Солунски.[1]
На 20 ноември 1832 година е избран за касандрийски митрополит в Полигирос. Изборът му е проведен в Солун след патриаршеско разрешение от митрополитите Мелетий Солунски, Йоаким Воденски и Йосиф Нишки и епископите на Григорий Камбанийски и Антим Поленински.[1] В 1836 година построява митрополитската църква „Свети Николай“ в Полигирос на мястото, където турците изгарят останките на Свети Хараламбос в 1821 г.[3]
От 1835 до 1836 година епископ Яков Касандрийски управлява вдовстващата Сярска епархия.[1] В 1846 година е преместен за митрополит в Сяр, където остава до 1860 година.[4][1]
От 11 октомври 1860[5] до 24 май 1861 година е митрополит на Кизическата епархия.[6]
В 1861 година е избран за александрийски патриарх. Патриархатът му е неблагополучен. Яков ІІ се опитва да се намесва в работите на гръцката община в Александрия, което предизвиква недоволство. В 1862 година отменя решението на педшественика си, с което окончателно разрешава Синайския въпрос“ – отменени са всички ограничения, наложени на Синайското подворие и там започват да се извършват богослужения със споменаването на александрийския патриарх[7].
През лятото на 1865 година заминава за Цариград и през зимата на връщане се отбива на родния си Патмос, където внезапно умира от инсулт на 30 декември.[8][1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Ο Μακαριώτατος Πάπας και Πατριάρχης Αλεξανδρείας και πάσης γης Αιγύπτου κυρός Ιάκωβος. (1803-1865) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 23 март 2021 г. (на гръцки)
- ↑ Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 62. Посетен на 9 януари 2014 г.
- ↑ Πίνακας Επισκόπων και Αρχιεπισκόπων Κασσανδρείας
- ↑ Μητροπολίτες // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 6 ноември 2014.
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 185. Посетен на 4 септември 2014.
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 77. Посетен на 14 август 2014.
- ↑ Александрийская Православная Церковь // Православная Энциклопедия. Т. 1, М., 2000. С. 559-594
- ↑ КРАТКИЙ ОБЗОР ЖИЗНИ И ДЕЯТЕЛЬНОСТИ ПРЕДСТОЯТЕЛЕЙ АЛЕКСАНДРИЙСКОЙ ЦЕРКВИ В XIX ВЕКЕ
| Даниил | → | касандрийски митрополит (ноември 1832 – 26 юли 1846) |
→ | Йеремия |
| Атанасий | → | серски митрополит (26 юли 1846 – 11 октомври 1860) |
→ | Никодим |
| Йоаким | → | кизически митрополит (11 октомври 1860 – 24 май 1861) |
→ | Никодим |
| Калиник | → | александрийски патриарх (24 май 1861 – 30 декември 1865) |
→ | Никанор |
