Станислав Памукчиев
| Станислав Памукчиев | |
| български художник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Васил Вълев, проф. Димо Заимов |
| Награди | Голямата награда на Международно триенале за живопис в София (1996) „Захари Зограф“ (2003) „Владимир Димитров – Майстора“ (2015) |
| Семейство | |
| Деца | син |
Станислав Минков Памукчиев е български художник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в София на 9 май 1953 г. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ и специалност стенопис в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Димо Заимов (1979). Професор в катедра „Рисуване“ на НХА.[1]
Член на Управителния съвет и секретар на секция „Живопис“ на Съюза на българските художници.[1]
Куратор на участието на НХА в Международния проект „Трансформ“ в Солун, Гърция (2012) и на изложбата „Огън“, част от проекта „Идея за дом“ на СБХ (2012).[1]
Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]
Станислав Памукчиев има над 40 самостоятелни изложби, сред които:
- „Реликти“, зала „Райко Алексиев“, София, 2000[2];
- „93 – 03“, СГХГ, София, 2003[3];
- „Пепели“, Музей за съвременно изкуство, Белград, Сърбия, 2004;
- „Начала“, Галерия „Кръг +“, София, 2004;
- „Бяла стая“, Галерия „Сибанк“ CREDO BONUM, София, 2006;
- „Начала“, Музей за съвременно изкуство, Скопие, Македония, 2008;
- „Хронотопи“, Галерия „Райко Алексиев“, София, 2009[1];
- Изложба БКЦ Париж, 2010;
- „Гранично/безгранично“, СБХ, Шипка 6, 2013;
- „Пепелни картини“, Галерия „Академия“, НХА, София, 2013;
- „Опуси“, Галерия „Резонанс“, Пловдив, 2013[4];
- „Утаено време“, Галерия „Райко Алексиев“, 2015;
- „Начала“, БКИ Прага, 2016.
- „Преминаване“, Национална художествена галерия, София, 2016;
- „Завръщане“, Галерия „Вл. Димитров – Майстора“, гр. Кюстендил, 2017 г.;
- „Завръщане“, Галерия „Райко Алексиев“, СБХ, София, 2017 г.;
- RETURNING, ART Center HUGO VOETEN, Herentals, Belgium, 2017;
Общи и международни изложби[редактиране | редактиране на кода]
- ЕFА, Център за съвременно изкуство, Ню Йорк, САЩ, 2001;
- DONUMENTA, Регенсбург, Германия, 2005;
- Биенале за съвременно изкуство (НГ), Прага, Чехия, 2005;
- ХІ триенале, Ню Делхи, Индия, 2005;
- Актуална сцена – България, Музей „Лудвиг“, Кобленц, Германия, 2008;
- Колекция на Европейски парламент, Брюксел, Белгия, 2011;
- Международен фестивал за съвременно изкуство „Скулптура и обект“, Братислава, Словакия, 2011;
- Арт център „Hugo Voeten“, Херенталс, Белгия, 2012.[1]
- Съвременна българска живопис, Ханджоу, Китай, 2014;
- Safe the dreams, Benetton Collection, Imago mundi, Венеция, 2015;
- Спорът за реалността, СБХ, Шипка 6, 2017 г.;
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- „Пластическият идиом....“, Научна конференция „Рисуването“, НХА, София, 2001;
- (в съавторство с Петер Цанев) „Неразказаната българска абстракция“, 2014.[5]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Голямата награда на „Международно триенале на живописта“, София, 1996;
- Годишна награда за култура „Златно перо“, 2002;
- Национална награда за живопис „Захари Зограф“, 2003;[1]
- Национална награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“, 2015.[6][7][8]
- През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[9]
- Почетен гражданин на София (2023)[10]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Профил на проф. Станислав Памукчиев на сайта на НХА.
- ↑ Мария Славчева, „Реликти извън историята“, в-к „Култура“, бр. 49 (2160), 15 декември 2000 г.
- ↑ Светла Петкова, „Гранични състояния“, в-к „Култура“, бр. 42 (2297), 14 ноември 2003 г.
- ↑ Николай Маринов, „Опуси – делата на художника“, в-к „Култура“, бр. 25 (2731), 5 юли 2013 г.
- ↑ Станислав Памукчиев и Петер Цанев, „Неразказаната абстракция“, Портал за култура, изкуство и общество, 22.05.2014 г.
- ↑ Росен Йорданов, „Проф. Станислав Памукчиев получи наградата „Владимир Димитров-Майстора“, сайт на Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил, 2 февруари 2016 г.
- ↑ „Станислав Памукчиев е носителят на годишната национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, Artprice.bg, 02.02.2016 г.
- ↑ „Станислав Памукчиев с наградата на Майстора“, в. „Стандарт“, 03.02.2016 г.
- ↑ „Звезден миг за големи творци“, PloshtadSlaveikov.com, 25 май 2016 г.
- ↑ ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА СОФИЯ
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Художникът Станислав Памукчиев: Пред огнището никой не е равнодушен“, интервю на Лиляна Караджова, в-к „Новинар“, 23 ноември 2015
- „Проф. Станислав Памукчиев: В изкуството има едно изключително вълнение“, интервю на Стефан Джамбазов, Въпреки.com, март 2015
- Маргарита Бойчева, „Шифърът на Станислав Памукчиев“, Delo.bg, 18.03.2015
|
