Станчо Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станчо Пенчев
Роден13 февруари 1962 г. (62 г.)
Професияписател
Националност България
Активен период1993-
Жанрразказ, роман, притча, поезия
Известни творби„Късна жена“ (1993), „Сънни светилища“ (1997), „Триада“ (2013), „Голяма книга на българските владетели“ (2013).

Станчо Пенчев е български писател.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 февруари 1962 г. в град Шумен. Завършил е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автор е на книгите „Късна жена“ (1993)[1], „Отблясъци от капка вода“ (1995), „Слабостта на спасения“ (1995), „Сънни светилища“ (1997), „Властта на очите“ (2001), „Лунен купол“ (2002), „Сянката на вдигнатата ръка“ (2004), „Триада“ (2013)[2] и „Операция Марсов венец“ (2017).

Негови притчи и разкази са преведени на немски и френски език.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Късна жена“ (1993, 2014)
  • „Лунен купол“ (2002)
  • „Операция Марсов венец“ (2017)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Отблясъци от капка вода“ (1995)
  • „Слабостта на спасения“ (1995)
  • „Сънни светилища“ (1997)
  • „Властта на очите“ (2001)
  • „Сянката на вдигнатата ръка“ (2004)
  • „Седем приказки“ (2007)
  • „Триада“ (2013)

Научнопопулярни исторически книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Голяма книга на българските владетели“ (2013)
  • „Голяма книга на великите личности на България“ (2014)
  • „Голяма книга за създаването на България“ (2016)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]