Степан Антоляк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стиепан Антоляк
Stjepan Antoljak
хърватски историк
Роден
Починал

Учил вЗагребски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вЗагребски университет
Държавен архив в Задар
Скопски университет
Задарски университет

Степан Антоляк (на хърватски: Stjepan Antoljak) е хърватски историк, особено популярен в Северна Македония с трудовете си за цар Самуил. Когато през май 1959 произнася лекции по история на Югославия в Скопският университет, посочвайки като причина за бързия разгром на Кралство Югославия и насилствената сърбизация на македонските българи, които са отказали да се бият и са посрещнали българската армия като освободителка, а следвоенното създаване на НР Македония и провъзгласяването на „македонската нация“ представя като „компромис“, породен от невъзможността за обединение с победена България, а родените преди 45-та са със българско самосъзнание. В резултат сред студентите започват обсъждания, при които се стига до единодушното заключение, че „македонската нация“ е фикция, и ядрото от тях, с численост около 60 души, решава да разпространява истината по родните си места.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Pomoćne povijesne znanosti (Pomoćni istoriski nauki, 1966).
  • Samuilovata drzava (Skopje, institut za nacionalna istorija, 1969)
  • Pregled hrvatske poviesti (1942., 1944., допълнено издание от 1994 в съавторство)
  • Bune pučana i seljaka u Hrvatskoj (1956)
  • „Pacta“ ili „Concordia“ od 1102 godine (1980)
  • Средновековна Македонија. Том први (1985)
  • Hrvatska historiografija do 1918. I—II (1992)
  • Hrvati u prošlosti. Izabrani radovi (1992)
  • Renesansa hrvatske historiografije: dosadašnje, sadašnje i buduće zadaće (1996)
  • Hrvatska historiografija (2004)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коста Църнушанов: "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", Университетско издателство "СВ. Климент Охридски", София, 1992, стр. 436

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]