Стоа
Тази статия е за архитектурното съоръжение. За философската школа вижте Стоицизъм.
Стоа (на гръцки: στοά) в древногръцката архитектура е покрита колонада (портик) в обществено пространство, най-често по страните на агората и се използва като обществена галерия и място за срещи[1]). Долепена е до сградата, едната ѝ стена е солидна, а другата с колонада, обикновено в дорийски стил. По своя замисъл стоата трябва да излъчва великолепие[2]. Известна в древността е Стоа Пойкиле (Шареният портик) при агората в Древна Атина, на която в средата на 5 в. пр.н.е. е имало фрески от Полигнот Тасоски и Микон.
По-късни образци на стоа от елинистическата и римската епоха са изграждани и като самостоятелни сгради на два етажа, с вътрешна колонада в йонийски стил и в тях е имало и магазини и канцеларии. Това са обществени места, където търговците могат да предлагат стоките си, художниците да излагат произведенията си и гражданите да провеждат религиозни събрания. Разположени са обикновено около пазара или агората на големите градове[3].
В съвременна Атина е възстановена Стоата на Атал, дарена на Атина от пергамския цар Атал II през около 150 г. пр.н.е. Тя е на два етажа, като долният е в дорийски стил, а горният в йонийски.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ stoa // Посетен на 29 декември 2010.
- ↑ Коул, Емили, гл. редактор. Енциклопедия на архитектурата. София, ИК „Труд“, 2008. ISBN 978-954-528-833-3., стр.120
- ↑ Jeffrey Becker. Introduction to Greek architecture // Khanacademy.org. Посетен на 10 март 2016.