Стойчо Мошанов
| Стойчо Мошанов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия |
| Министър на народното стопанство | |
| 21 април 1935 – 23 ноември 1935 | |
| Министър на финансите | |
| 15 ноември 1935 – 23 ноември 1935) | |
| Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС | |
Стойчо Стефанов Мошанов (споменаван и като Стойчо Мушанов) е български политик от Демократическата партия, племенник на генерал Илия Каблешков и на политика адвокат Никола Мушанов. Води сепаративните преговори на България със Съюзниците през 1944 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс. Участва в Балканската война. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. В периода 1920 – 1923 г. се присъединява към Военната лига и масоните.
Стойчо Мошанов е само 8 дни министър на финансите при Андрей Тошев.
През 1938 – 1939 е председател на двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. По време на Втората световна война е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и неговата въоръжена борба.
На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.[1]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Мошанов е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия.[2] На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище.[3] На 27 април 1954 година е осъден, заедно с друг виден демократ – Методи Янчулев, на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат.[2] По искане на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.[2]
Умира на 10 януари 1975 г. в София.
Личният му архив се съхранява във фонд 894К в Централен държавен архив. Той се състои от 10 архивни единици от периода 1918 – 1967 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недев 2007, с. 608.
- ↑ а б в Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 93 – 94.
- ↑ Недев 2007, с. 769.
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]| Янаки Моллов | → | министър на народното стопанство (21 април 1935 – 23 ноември 1935) | → | Димитър Вълев |
| Марко Рясков | → | министър на финансите (15 ноември 1935 – 23 ноември 1935) | → | Кирил Гунев |
| |||||||||||||||
