Сушица (област Кюстендил)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.

---

Сушица
Сушица 42.48523, 22.647461 Сушица
Общи данни
Население	26 души (15 март 2024 г.) 1,07 души/km²
Землище	24,539 km²
Надм. височина	851 m
Пощ. код	2558
Тел. код	07927
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	70411
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Трекляно Радко Петрунов (БСП за България; 2011)

Сушица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География

Село Сушица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, по източните склонове на Кобилска планина и западните склонове на Земенската планина – в началото на Сушичка река.

Селото е разпръснат тип, образувано от 9 махали - А̀но, Горни Ва̀рнидол, Долни Ва̀рнидол, Камберцѝ (Петрѐвци), Кръсто̀вци, Раздо̀лци, Село̀, Чивлѝко и Шава̀ро.

История

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и средновековно селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Сушица е старо средновековно селище. В турски данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Шушица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 28 домакинства, 21 ергени, 2 бащини и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Сушиче към кааза Радомир с 3 данъкоплатци. В регистър на войнуците от средата на XVI век фигурира с името Сушиче с 1 данъкоплатец.

Религии

Село Сушица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности

• Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 1 км североизточно от кметството в местността „Спасовица“ или „Кленье“.
• Оброк „Свети Илия“. Намира се на около 500 метра североизточно от кметството, в местността „Равна нива“.

Личности

• Георги Зиновиев Димитров – род.1920 г., военен.
• Йордан Калистратов Джонев – род.1921 г., агроном

Литература

• Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд. БАН., с.509-513;
• Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.29;
• Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.698-699;
• Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
• Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с.39-40;

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.