Тий Парти
| Тий Парти | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Уиндзър, Канада |
| Стил | прогресив рок |
| Активност | от 2005 г. |
| Уебсайт | www.teaparty.com |
| Тий Парти в Общомедия | |
The Tea Party (на български се произнася като „Дъ Тий Парти“, което значи „Чаеното парти“) е канадска рок група, съществувала от 1990 г. до 2005 г. Групата съчетава елементи на хардрок, блус, прогресив рок с мотиви от Индия и Близкия изток, в резултат от което се получава уникален стил, който някои критици определят с играта на думи „Maroccan roll“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години (1990 – 1995)[редактиране | редактиране на кода]
The Tea Party е сформирана от трима приятели, които се познават от деца и след като през тийнейджърска възраст са свирили в различни проекти, след един дълъг джем сешън през 1990 г. решават да започнат съвместна работа. Това са басистът и клавирист Стюърт Чатуд (Stuart Chatwood), певецът и китарист Джеф Мартин (Jeff Martin) и барабанистът Джеф Бъроус (Jeff Burrows).
През 1991 г. групата издава първия си, едноименен албум, The Tea Party (албум), който с психеделичното си звучене предизвиква интереса на критиците и феновете и става причина през 1993 г.. да подпише договор с ЕМИ Канада. Вторият албум Splendor Solis вече излиза под марката на ЕМИ. В него проличават някои основни компоненти от стила и звука на групата, които ще бъдат доразвити по-нататъшната им кариера – блус и рок, приплетени с оркестрации, включващи разнообразни азиатски и северноафрикански инструменти. Гласът на Джеф Мартин донякъде наподобява по тембър и стил Джим Морисън, от което идват и психеделичните нотки в песните.
Успех (1995 – 2000)[редактиране | редактиране на кода]
Албумът The Edges of Twilight от 1995 г. е сред основополагащите в кариерата на The Tea Party. През 1996 г. групата прави успешни турнета в родната си Канада, в Европа и Австралия.
По-късно през същата година излиза акустичният албум Alhambra, съдържащ преработки на песни от The Edges of Twilight, както и нови композиции. Като гост в една от песните се появява легендарният английски певец и музикант Рой Харпър (Roy Harper).
Transmission от 1997 г. дава нова насока в стила на групата. Песните са по-агресивни, с много електроника, семпли и програмиране, повече в индъстриъл стила на Nine Inch Nails, отколкото в хардрока на Led Zeppelin. Проблемите са преодолени и следващият албум Triptych от 1999 г. ги показва израснали като музиканти и личности. По време на последвало турне в Австралия (една много гостоприемна за тях страна, в която винаги са имали голям успех) The Tea Party записват единствения си концертен миниалбум – Live at the Enmore Theatre) от 1999 г.
Късни години (2000 – 2005)[редактиране | редактиране на кода]
През 2000 г. The Tea Party издава колекцията от сингли Tangents: The Tea Party Collection. През 2001 г. на бял свят излиза и компилацията от видеоклипове Illuminations. Следващият студиен албум The Interzone Mantras later е реализиран през 2001 г. и през ноември 2003 г. стартира мащабно концертно турне из Канада, в което групата е съпровождана от симфонични оркестри.
Последният студиен албум на групата – Seven Circles) – излиза през 2004 г. Посрещнат е с положителни отзиви от страна на критиката, като се отбелязва връщането към първоначалното звучене от 90-те години на 20 в.
The Tea Party прекратява съществуването си през октомври 2005 г., когато Джеф Мартин изненадващо прави изявлението, че се оттегля, за да започне солова дейност.
След раздялата (2005-)[редактиране | редактиране на кода]
Джеф Мартин прави някои доста сериозни промени в живота и кариерата си. През 2005 г. певецът заедно със семейството си се мести в Ирландия, където купува имение и обзавежда домашно студио. През април 2006 г. излиза дебютният му албум Exile and the Kingdom, последван от интензивна концертна дейност в Европа, Канада и Австралия. Като резултат от турнетата, на 21 ноември 2006 г. е издаден двойният концертен албум Live in Brisbane 2006, а на 7 май 2007 г. излиза и Live in Dublin. И двата албума съдържат предимно песни от репертоара на The Tea Party. Стилът на Джеф Мартин продължава традицията на The Tea Party в преплитането на рок, блус и ориенталски мотиви, но с една основна разлика – той свири предимно акустично и аранжиментите са по-леки и слушаеми.
През 2006 г. бившите партньори на Мартин в The Tea Party – Джеф Бъроус и Стюърт Чатууд – обявяват, че продължават съвместната си дейност под името The Art Decay. Чатууд също така композира музиката на различни видео игри (например Принцът на Персия).
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- The Tea Party – 1991 г.
- Capitol Records demo – 1992 г.
- Splendor Solis – 1993 г.
- The Edges of Twilight – 1995 г.
- Alhambra – 1996 г.
- Transmission – 1997 г.
- Triptych – 1999 г.
- Live at the Enmore Theatre – концертен – 1999 г.
- Tangents: The Tea Party Collection – сборен – 2000 г.
- The Interzone Mantras – 2001 г.
- Seven Circles – 2004 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
