Тодор Попов (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Попов.

Тодор Попов
български композитор и общественик
Роден
Тодор Иванов Попов
Починал
2 февруари 2000 г. (79 г.)

Учил вДържавна Музикална академия, Московская государственая консерватория
Музикална кариера
Участник вСъюз на българските композитори
Свързани изпълнителихор „Бодра смяна
Политика
Депутат
IX НС   
Семейство

Уебсайтtodor-popov.info

Тодор Иванов Попов е български композитор и общественик.[1]

Тодор Попов е поетът сред българските композитори, носител на българския национален дух и силно повлиян от българската поезия и фолклорното творчество. Той е майстор на хоровата музика, добре познат на поколения българи с популярните си песни. Tворчеството му се простира от популярна музика като „Свири, хармонико“ до симфонии, които отразяват неговата постоянно търсене на перфектния мелодичен изказ. Гласът е най-важният инструмент в творчеството на Тодор Попов и неслучайно той е и сред основните автори, работили с международно признатия хор ‘Бодра смяна‘. Но истината е, че няма българска хорова формация, която да не е включила в репертоара си песни от Тодор Попов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 януари 1921 г. в Дряново в семейството на Иван Попов и Стефана Йовчева. Завършва местната гимназия „Максим Райкович“, където под ръководството на преподавателя Пенка Славчева Тодорова открива и развива музикалната си дарба. Там той участва в училищния хор, свири на китара, а като цигулар се включва в музикалното дружество „Гъдулка“, към което е сформиран градски хор и оркестър.

1934 г.: Продължава образованието си във ВеликоТърново, където свири в гимназиалния оркестър.

1938 г.: Вече в София и постъпва в класа по цигулка на Христо Обрешков. Преподаватели са му Камен Попдимитров, Христина Стоянова, Никола Атанасов и Веселин Стоянов. Започва да композира, като първата му сериозна композиция е „Змейово либе“.

1942 г.: Тодор Попов завършва музикалното училище и отбива военната си служба във В.Търново.

1944 г.: Приет в теоретичния отдел на Държавната музикална академия, в София, като продължава да пише песни, сътрудничи на „Войнишка музикална библиотека“ и е музикален консултант при ЦДНА. Едновременно с това свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорската Лена Чернева по изграждането на Театъра на Народната армия.

1945 – 1946 г.: Дирижира оркестъра на Военния театър. Започва работа в оркестъра на ансамбъла за песни и танци при МВР и композира две от най-хубавите си песни: „Младежка пролетна“ и „Първи май“.

1946 г.: Завежда музикалния сектор при Детска редакция на Радио София, за което е удостоен със „Златна значка за младежко творчество“.

1949 г.: Завършва Държавната музикална академия, където преподаватели по композиция са м Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. Назначен е за асистент по хармония в Консерваторията.

1952 г.: Същата година е приет за аспирант в Московската консерватория „П.И.Чайковски“ и специализира композиция при известния музикален педагог Е. Голубьов.

1952 – 1957 г.: Тук той се запознава с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Димитри Кабалевски, Родион Шчедрин и много други руски, грузински, арменски, украински и македонски композитори, с които го свързва дългогодишна творческа дружба. Много световно известни композитори, диригенти и изпълнители са също негови близки приятели.

1962 – 1969 г.: Т. Попов е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – главен секретар на творческото обединение на българските композитори. За своята музикално-творческа и обществена дейност е удостоен с едно от най-високите творчески отличия – „Заслужил артист“.През този творчески период продължава да работи активно с хоровите формации в България и специфично пише за хор „Бодра смяна“.[1]

1968 г.: Започва работа с музикалните формации на Министерството на отбраната.

1986 – 1990 г.: Избран за народен представител в IX народно събрание. През този период е обявен за почетен гражданин на родния си град Дряново.

2.02.2000 г.: Почива в София на 79 години София.[1]. Неговото последно желание е да бъде погребан в родния град Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „Волен вятър“ („Младежка пролетна песен“) по текст на Иван Радоев. Общинският съвет приютява урната му на няколко крачки от родното му място, сега музея на Кольо Фичето, където е издигната надгробната плоча на композитора. Част от неговия архив се пази в същия музей.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Голямо, значимо и твърде различно е творчеството на крупния български композитор Тодор Попов. Твърде различни бяха песните му, предназначени за детските хорове, от тези, които разгледах до тук, тематизмът на масовите му песни, но с не по-малка художествена стойност от тях. Бяхме заедно с него и семейството му в Несебър през 1953 г., когато пишеше програмната си симфонична картина „Рожен“, спомням си с каква прецизност и добро познаване подбираше родопски народни мелодии – предимно песенни, залегнали в това ранно негово произведение.

Автор чл.-кор., доктор, професор, академик, доктор хонорис кауза Николай Янков Кауфман, изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор.[2]

Todor Popov (1921 – 2000) was one of the most influential Bulgarian choral-music composers of the twentieth century. Popov composed two hundred choral songs, four major choral works, and a host of folk-song arrangements. He also made significant contributions to the repertoire of various instruments and instrumental ensembles. However, little has been published in English concerning his music, and sources in the Bulgarian and Russian languages are limited number. None of his music has been published outside of Bulgaria. Most likely, this publication restriction is due, in part, to earlier Communist restrictions regarding contact with the Western world. Subsequently, conductors, choruses, and audiences in the United States have yet to be exposed to the wealth of Popov’s choral works. It is the author’s hope and goal that this article will begin the eventual incorporation of the Bulgarian repertoire into the repertoire of choruses in the United States. Because Popov was among Bulgaria’s most prolific c and respected twentieth-century choral composers, his music is a logical starting place for this incorporation. Since his choral cycles, Sofi a and Autumn Motifs are representative of his style, they provide an ideal introduction to his music.

Автор Matthew Thomas Caine, director of music ministry at The Episcopal Church of Our Saviour, Jacksonville, FL. Matthew holds a DMA in conducting from the University of South Carolina[3]

Отначало Т. Попов е привлечен от песните само на някои области, като например Родопите, заради тяхната мелодичност и ритъм. Но по-късно той се спира и на по-игриви или по-драматични образци. Силният му нюх за драматургични колизии му помога да избере не само чисто ефектните външни белези на народната песен, като провиквания, многогласие и неправилни тактове, но и вътрешното развитие и възможности на една уж проста мелодия. Творецът я превръща в епично събитие, с няколко нива на развитие, кулминация и финал, с отчетлива музикална хореография, много красива хармония, или респектираща полифония, или сонорни звуци. От стандартната фолклорна песен той изгражда класически спектакъл, в който да се преживее прощаването на невестата с майка ѝ и дома ѝ, жалбата на момъка, което е кум на сватбата на либето си, или игривите-закачливи и еротични подскачащи мелодии за дряновските булки.

Автор Доцент д-р Ваня Т. Попова, изкуствовед[4]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Тодор Попов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Емилия Михайлова, Биография на Тодор Попов, dryanovo.net
  2. Кауфман, Николай. „Народната ни песен в творчеството на композитора Тодор Попов“ // Български фолклор 2:124 – 131.
  3. Caine, Matthew Thomas. "A Biography and a Conductor's analysis of Todor Popov's Choral Cycles" // "A Biography and a Conductor's analysis of Todor Popov's Choral Cycles".
  4. Доцент д-р Ваня Т. Попова, Попова. Критика за творчеството на Тодор Попов