Томи Хаас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Томи Хаас
Tommy Haas
Информация
Държава Германия
Роден
3 април 1978 г.  (на 46 г.)
Живее в Сарасота, Флорида
Височина / Тегло187 cm / 88 kg
Кариера
Професионална1996
Оттеглил се2018
Пари от наградни фондове$ 13 609 987
Сингъл
Победи-загуби569–338
Титли от ATP15
Най-висока позиция2 (13 май 2002)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/2 финал
1999, 2002, 2007
Ролан Гарос1/4 Финал
2013
Уимбълдън1/2 финал
2009
ОП на САЩ1/4 Финал
2004, 2006, 2007
Двойки
Победи-загуби74–86
Титли от ATP1
Най-висока позиция82 (3 февруари 2014)
Турнири от Големия шлем
Ролан Гарос1-ви кръг
2011
ОП на САЩ3-ти кръг
2015
Отборно
Купа ДейвисГермания
1/2 финал
2007
Световна отборна купаГермания 1999 – 2002, 2004, 2005
Хопман КъпГермания 1998, 2005
Друго
Летни олимпийски игри
Сребърен медал Сидни 2000 – сингъл
Информацията е актуална към 5 април 2024
Томи Хаас в Общомедия

Томас Марио Хаас (на немски: Thomas Mario Haas), по-известен като Томи Хаас, е германски тенисист, роден на 3 април 1978 г. в Хамбург. Най-доброто му класиране в ранглистата на АТП е второ място, достигнато през месец май 2002 г. Известен е със силния си форхенд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Томи Хаас е роден в семейството на австриеца Петер Хаас, европейски вицешампион по джудо и съученик на Арнолд Шварценегер. Започва да тренира тенис на четири години, а на пет печели първия си турнир в Хамбург. На 11 години посещава в отделни периоди от време престижната школа на Ник Болетиери. Две години по-късно Болетиери е толкова впечатлен от Хаас, че му предлага да остане да тренира там постоянно. Хаас участва с успех в различни юношески турнири.

Обучението на Хаас е финансирано от 15 частни лица, вярващи в бъдещите му успехи, сред които е и главният редактор на списание „Фокус“ Хелмут Марктворт. В периода 1990 – 1994 те го подпомагат с около 750 000 марки. В замяна Томи трябва да им изплаща 15% от спечелените от пари до 2004 г. Хаас обаче спира да дели печалбата си още през 1999 г. През март 2002 той е осъден да се издължи, а през ноември втората инстанция потвърждава присъдата. Така на Хаас се налага да изплати 516 794 евро плюс лихви.[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Хаас става професионалист през 1996 г. Влиза в светлината на прожекторите през 1997, когато стига до полуфинал на Хамбург Мастърс, а малко по-късно и до финал в Лион. След серия контузии през 1998 г. (въпреки това е с най-предно класиране сред германските тенисисти и е част от отбора, спечелил Световната отборна купа), през 1999 Хаас успява да намери своето място сред най-добрите в тениса, когато стига полуфинал на Откритото първенство на Австралия (където губи от Евгени Кафелников) и печели титлата в Мемфис. Играе финали в Окланд и Щутгарт. В края на годината стига финал за Купата на Големия шлем, един от предшествениците на Тенис Мастърс Къп, където губи от Грег Руседски.

През 2000 г. Хаас отново пропуска част от сезона поради контузии. Стига до финал в Мюнхен и Виена. Хаас се колебае дали да участва на олимпиадата в Сидни, но все пак се решава да замине и това се оказва правилния избор – той печели сребро. На финала губи оспорван петсетов мач от Евгени Кафелников.

2001 г. е най-успешната в кариерата му. Печели четири турнира – Аделаида, Лонг Айлънд, Виена и Щутгарт Мастърс. Хаас почти си е осигурил участие на Тенис Мастърс Къп, но на турнира в Париж губи на полужинала от Себастиян Гросжан, който печели турнира и измества Томи от мястото за финалния турнир на годината.

2002 започва добре за Хаас, щойто отново играе полуфинал на Откритото първенство на Австралия, където губи от Марат Сафин в пет сета. Играе финал на Мастърса в Рим. През май стига до второ място в ранглистата на АТП. Следващите месеци обаче са много тежки за Томи. Не само че се налага да играе през втората част от сезона с болки в рамото и лакътя на дясната ръка, но през лятото родителите му претърпяват сатастрофа с мотор и са тежко ранени, а баща му изпада в кома (по-късно се състоянието му се стабилизира и оздравява). Хаас пропуска няколко турнира, за да моге да се грижи за тях. Хаас пропуска целия сезон 2003 поради контузия и се подлага на две операции на рамото.

През февруари 2004 се завръща на корта. Принудителната му почивка трае 467 дни и е най-дългият период на „почивка“ в историята на мъжкия тенис, след който играч се завръща на корта. Печели титлите в Хюстън и Лос Анджелис.

През 2005 г. играе на четири полуфинала и отново печели Световната отборна купа.

През 2006 печели три титли – в Делрей Бийч, Мемфис и Лос Анджелис. На Откритото първенство на САЩ стига до четвъртфинал, където играе срещу Николай Давиденко и губи в петсетов мач, сле дкато води с 2:0 сета. Хаас е видимо изморен и от третия сет непрекъснато получава схващатия на мускулите на краката, защото само три дни е изеграл още два петсетови мача – срещу Роби Джинепри и Марат Сафин. На Мастърса в Париж му е нужна победа на финала, за да участва на Тенис Мастърс Къп, но отново както през 2001 се проваля на полуфинала.

През 2007 г. Томи се появява с нов имидж – дългата коса, която е негов неизменен запазен знак в предишните години, е заменена от къса подстрижка. Хаас за трети път в кариерата си стига до полуфинал на Откритото първенство на Австралия (губи от Фернандо Гонзалес). Въпреки загубата, той влеза в Топ 10 за първи път от 2002 г. Хаас печели за трети път в кариерата си турнира в Мемфис. За първи път в кариерата си печели турнир, без да допусне брейк пойнт в мачовете си.

Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | редактиране на кода]

Година 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007
Сингъл 196 41 34 11 23 8 11 - 17 46 11 12
Двойки - 283 214 - 694 132 734 - 326 400 484 -

Кариерна статистика[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски игри (1 сребърен медал)[редактиране | редактиране на кода]

година медал турнир Настилка съперник резултат
2000 Сребърен Сидни 2000 твърда Евгени Кафелников 6–7(4–7), 6–3, 2–6, 6–4, 3–6

Финали на Купа на големия шлем (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник резултат
1999 Купа на големия шлем Грег Руседски 3–6, 4–6, 7–6(7–5), 6–7(5–7)

Титли от турнири от сериите Мастърс (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2001 Щутгарт Мастърс Макс Мирни 6–2, 6–2, 6–2

Финали на турнири от сериите Мастърс (1)[редактиране | редактиране на кода]

година турнир съперник във финала резултат
2002 Италия Оупън Андре Агаси 3–6, 3–6, 0–6

ATP финали (15 титли; 28 финала)[редактиране | редактиране на кода]

П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Загуба 0–1 1997 Сюд дьо Франс Оупън Световни серии Твърда (з) Фабрис Санторо 4–6, 4–6
Загуба 0–2 1998 Сюд дьо Франс Оупън Световни серии Твърда (з) Алекс Кореча 6–2, 6–7(6–8), 1–6
Загуба 0–3 1998 Окланд Оупън Световни серии Твърда Шенг Схалкен 4–6, 4–6
Победа 1–3 1999 Мемфис Оупън Шампионски Твърда (з) Джим Къриър 6–4, 6–1
Загуба 1–4 1999 Щутгарт Оупън Шампионски Клей Магнус Норман 7–6(8–6), 6–4, 6–7(7–9), 0–6, 3–6
Загуба 1–5 1999 Купа на големия шлем Голям шлем Твърда (з) Грег Руседски 3–6, 4–6, 7–6(7–5), 6–7(5–7)
Загуба 1–6 2000 Баварски шампионат Международни Клей Франко Скилари 4–6, 4–6
Загуба 1–7 2000 Олимпийски игри 2000'Сидни Олимпиада Твърда Евгени Кафелников 6–7(4–7), 6–3, 2–6, 6–4, 3–6
Загуба 1–8 2000 Виена Оупън Межд. Голд Твърда (з) Тим Хенман 4–6, 4–6, 4–6
Победа 2–8 2001 Аделаида Интернешънъл Международни Твърда Николас Масу 6–3, 6–1
Победа 3–8 2001 Кънектикът Оупън Международни Твърда Пийт Сампрас 6–3, 3–6, 6–2
Победа 4–8 2001 Виена Оупън Межд. Голд Твърда (з) Гилермо Каняс 6–2, 7–6(8–6), 6–4
Победа 5–8 2001 Щутгарт Мастърс Мастърс Твърда (з) Макс Мирни 6–2, 6–2, 6–2
Загуба 5–9 2002 Италия Оупън Мастърс Клей Андре Агаси 3–6, 3–6, 0–6
Победа 6–9 2004 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Анди Родик 6–3, 6–4
Победа 7–9 2004 Лос Анджелис Оупън Международни Твърда Николас Кифер 7–6(8–6), 6–4
Победа 8–9 2006 Делрей Бийч Оупън Международни Твърда Ксавие Малис 6–3, 3–6, 7–6(7–5)
Победа 9–9 2006 Мемфис Оупън Межд. Голд Твърда (з) Робин Сьодерлинг 6–3, 6–2
Победа 10–9 2006 Лос Анджелис Оупън Международни Твърда Дмитрий Турсунов 4–6, 7–5, 6–3
Победа 11–9 2007 Мемфис Оупън Межд. Голд Твърда (з) Анди Родик 6–2, 6–3
Победа 12–9 2009 Хале Оупън 250 серии Трева Новак Джокович 6–3, 6–7(4–7), 6–1
Победа 13–9 2012 Хале Оупън 250 серии Трева Роджър Федерер 7–6(7–5), 6–4
Загуба 13–10 2012 Германия Оупън 500 серии Клей Хуан Монако 5–7, 4–6
Загуба 13–11 2012 Вашингтон Оупън 500 серии Твърда Александър Долгополов 7–6(9–7), 4–6, 1–6
Загуба 13–12 2013 Пасифик Коуст Чемпиъншипс 250 серии Твърда (з) Милош Раонич 4–6, 3–6
Победа 14–12 2013 Баварски шампионат 250 серии Клей Филип Колшрайбер 6–3, 7–6(7–3)
Победа 15–12 2013 Виена Оупън 250 серии Твърда (з) Робин Хаасе 6–3, 4–6, 6–4
Загуба 15–13 2014 Загреб Индорс 250 серии Твърда (з) Марин Чилич 3–6, 4–6

Загубени финали на сингъл (12)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Противник Резултат
1. 16.06.1996 Вайден, Германия Швеция Томас Нидал 3:6, 6:3, 6:7
2. 08.12.1996 Дайтона Бийч, Флорида, САЩ Русия Андрей Черкасов 6:7, 6:3, 5:7
3. 20.04.1997 Бирмингам, Алабама, САЩ Белгия Йохан ван Херк 6:7, 7:6, 4:6
4. 19.10.1997 Лион, Франция Франция Фабрис Санторо 4:6, 4:6
5. 25.10.1998 Лион, Франция Испания Алекс Кореча 6:2, 6:7(6), 1:6
6. 16 януари 1999 Окланд, Нова Зеландия Холандия Сиенг Шалкен 4:6, 4:6
7. 26.07.1999 Щутгарт, Германия Швеция Магнус Норман 7:6(6), 6:4, 6:7(7), 0:6, 3:6
8. 03.10.1999 Купа на Големия шлем, Мюнхен, Германия Обединено кралство Грег Руседски 3:6, 4:6, 7:6(5), 6:7(5)
9. 07.05.2000 Мюнхен, Германия Аржентина Франко Скилари 4:6, 4:6
10. 01.10.2000 Сидни, Австралия Русия Евгени Кафелников 6:7(4), 6:3, 2:6, 6:4, 3:6
11. 15.10.2000 Виена, Австрия Обединено кралство Тим Хенман 4:6, 4:6, 4:6
12. 12.05.2002 Рим, Италия САЩ Андре Агаси 3:6, 3:6, 0:6
Легенда
Олимпийски игри (0)
Голям шлем (0)
Мастърс Къп (0)
Серии Мастърс (1)
АТП Тур (10)
Чалънджър (0)

Отборни титли (2)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Турнир Съотборници Противник Резултат
1. 24.05.1998 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Николас Кифер, Борис Бекер
Давид Принозил
Чехия Чехия 3 – 0
2. 21.05.2005 Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия Флориан Майер, Александер Васке Аржентина Аржентина 2 – 1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ФАЦ: Хаас трябва да се издължи на спонсорите си, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, 7 ноември 2002

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]