Тони Морисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тони Морисън
американска писателка
24 октомври 2010 г.
Родена
Починала
5 август 2019 г. (88 г.)
ПогребанаАтланта, САЩ
Етносафроамериканци
Религиякатолицизъм[1]
Националност САЩ
Учила вУниверситет „Корнел“[2][3]
Литература
Период1970 – 2019
НаградиНобелова награда Нобелова (1993)
„Пулицър“ Пулицър (1988)
Кавалер на Ордена на Почетния легион Командор на Френския орден на изкуството Президентски медал на Свободата (САЩ)
ПовлиянаДжеймс Артър Болдуин, Уилям Фокнър, Дорис Лесинг, Херман Мелвил
ПовлиялаБел Хуукс, Октавия Бътлър
Семейство
Подпис
Уебсайтwww.tonimorrisonsociety.org
Тони Морисън в Общомедия

Тони Морисън (на английски: Toni Morrison) е американска писателка.

Нейните романи са известни със своята епична тематика, жив диалог и детайлно развити герои. Най-известни сред тях са „The Bluest Eye“ (1970), „Sula“ (1973), „Песента на Соломон“ („Song of Solomon“, 1977) и „Възлюбена“ („Beloved“, 1987). Тя е автор и на либретото на операта „Margaret Garner“ (2005).

За романа „Възлюбена“ получава наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Тони Морисън е родена на 18 февруари 1931 г. в Лорейн, щата Охайо, с името Клоуи Антъни Уофорд. Тя е второто от четири деца в работническо афроамериканско семейство.[4] Като дете чете много, а сред любимите ѝ автори са Джейн Остин и Лев Толстой. Нейният баща ѝ разказва много народни приказки, които оказват влияние върху по-късните и работи.[5] На дванадесетгодишна възраст тя става католичка и е кръстена с името Антъни, което става основа на по-късния ѝ псевдоним Тони.[6]

През 1949 година Тони Морисън постъпва в Хоуърдовия университет във Вашингтон, където през 1953 година получава бакалавърска степен по англицистика. През 1955 година защитава магистърска степен по англицистика в Университет „Корнел“ с дипломна работа върху самоубийството в произведенията на Уилям Фокнър и Вирджиния Улф.

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си Тони Морисън става преподавател по англицистика в Тексаския южен университет в Хюстън (1955 – 1957), по-късно се връща като преподавател в Хоуърдовия университет.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 5 август 2019 г. в Ню Йорк след усложнения от пневмония.[7][8][9]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Bluest Eye (1970)
  • Sula (1973)
  • Song of Solomon (1977)
    Песента на Соломон. София, Профиздат, 1984. с. 312. (превод на Мадлена Евгениева)
  • Tar Baby (1981)
    Бог да бди над детето. София, ИК „Обсидиан“, 2015. с. 184. (превод на Любомир Николов)
  • Beloved (1987)
    Възлюбена. София, Народна култура, 1993. с. 270. (превод на Жаклина Хаимова)
  • Jazz (1992)
    Джаз. София, Весела Люцканова, 1995. с. 224. (превод на Анна Христова)
  • Playing in the Dark (1993)
  • Paradise (1999)
  • Love (2003)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Dreaming Emmet (поставена 1986)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • The Black Book (1974)
  • Remember:The Journey to School Integration (2004)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Nick Ripatrazone. On the Paradoxes of Toni Morrison’s Catholicism // 2 март 2020 г. Архивиран от оригинала. Посетен на 17 август 2023 г. Toni Morrison converted to Catholicism in 1943, while a 12-year-old student at Hawthorne Junior High School in Lorain, Ohio. (на английски)
  2. ↑ www.neh.gov // Посетен на 6 август 2017 г.
  3. ↑ biography/Toni-Morrison
  4. ↑ Dreifus, Claudia. CHLOE WOFFORD Talks about TONI MORRISON // The New York Times, 11 септември 1994. Архивиран от оригинала на 2005-01-15. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)
  5. ↑ Larson, Susan. Awaiting Toni Morrison // The Times-Picayune, 11 април 2007. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)
  6. ↑ Brocks, Emma. Toni Morrison: 'I want to feel what I feel. Even if it's not happiness' // The Guardian, 13 април 2012. Посетен на 14 февруари 2013. (на английски)
  7. ↑ Fox, Margalit. Toni Morrison, 'Beloved' Author and Nobel Laureate, Dies at 88 // The New York Times. 2019-08-06. Посетен на 2019-08-06.
  8. ↑ Italie, Hillel. Nobel laureate Toni Morrison dead at 88 // 2019-08-06. Посетен на 2019-08-06.
  9. ↑ Toni Morrison, author and Nobel laureate, dies aged 88 // The Guardian, August 6, 2019. Посетен на August 6, 2019.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Катлийн Удуорд, Травмиращ срам: Тони Морисън, телевизионната култура и културната политика на емоциите. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“, СУ, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тони_Морисън&oldid=11993386“.