Тристан да Куня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тристан да Куня
Tristan da Cunha
Знаме
      
Герб
Спътникова снимка на остров Тристан да Куня, 2013 г.
Страна Великобритания
Адм. единицаСвета Елена, Възнесение и Тристан да Куня
АкваторияАтлантически океан
Площ207 km²
Население250 души (2018)
1,21 души/km²
Най-висока точка2055 m н.в.
-37.1167° с. ш. -12.2833° и. д.
Местоположение в Атлантически океан
Тристан да Куня в Общомедия
Изглед към Тристан да Куня, 2012 г.

Тристан да Куня (на английски: Tristan da Cunha) е архипелаг от вулканични острови, намиращ се в южната част на Атлантическия океан на 2816 km от Южна Африка и на 3360 km от Южна Америка. Така се нарича и най-големият остров в групата с площ от 98 km2. Тази територия е наричана „най-отдалеченото населено място на света“[1]

Островите са част от задморската територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня на Обединеното кралство.

История[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че северните острови от групата са открити през 1506 г. от португалеца Трищау да Куня, но той не слиза на брега. Остров Гоф е открит от английския мореплавател Чарлз Гоф през 1731 г. Първото слизане на брега е осъществено на 7 февруари 1643 г. от екипажа на кораб на Нидерландската източноиндийска компания. През следващите 25 години холандците посещават острова още 4 пъти, а през 1656 г. съставят първите груби карти на архипелага.[2] По-подробно изследване на архипелага е направено от френски моряци – членове на екипажа на фрегатата „L’Heure du Berger“ през 1767 г.

Първият жител на острова е американец от Масачузетс Джонатан Ламберт през 1810 г., който умира две години по-късно. Той се самообявява за суверенен владетел на архипелага и назовава държавата си Острови Рефрешмънт.[3] През 1816 г. Великобритания анексира островите. До откриването на Суецкия канал те имат стратегическо значение за пътешествията от Европа и Америка към Индийския океан. След откриването му изолацията на острова се засилва.

През 1906 г. вулканът изригва, вследствие което загиват добитъкът и картофените плантации на острова. На хората е предложено временно да се преселят. Те отказват, а Великобритания се отказва да им обещае помощ. Нито един кораб не посещава острова от 1909 до 1919 г., когато военен лек крайцер спира, за да им съобщи резултата от Първата световна война. На 12 януари 1938 г. е съставена британската задморска територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня.[4] През Втората световна война на острова е създадена станция за комуникационно разузнаване, която да следи немските подводници. С нея инфраструктурата на острова се развива, построени са училище и болница. През 1957 г. островът е посетен от Филип, херцог на Единбург като част от околосветска обиколка.[5]

Изригване на вулкана през 1961 г. нанася поражения върху рибената фабрика, а населението е евакуирано на остров Света Елена или във Великобритания. След като фабриката е възстановена, жителите се връщат на острова.

През 1995 г. остров Гоф е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като през 2004 г. защитената област е разширена така, че да включва и съседния остров Инаксесибъл.

На 16 март 2011 г. кораб засяда в плитчина близо до остров Найтингейл, разливайки тонове петрол в океана. Нефтеното петно застрашава популацията от пингвини на острова и затова те са временно транспортирани до Тристан да Куня.[6]

География[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че Тристан да Куня е бил образуван от дълготраен център на повдигната мантия. Тристан да Куня е основният остров от архипелага Тристан да Куня, който е съставен от следните острови:

  • Тристан да Куня – най-големият остров с площ 98 km2;
  • Инаксесибъл – площ 14 km2;
  • острови Найтингейл – обща площ 3,4 km2;
    • Найтингейл – площ 3,2 km2;
    • Мидъл – 0,1 km2;
    • Столтенхоф – 0,1 km2;
  • Гоф – площ 91 km2;

Главният остров като цяло е планински. Единствената равна част е северозападния бряг, където се намира и единственото населено място – Единбург на Седемте морета. Най-високата точка на острова е върхът на вулкана Куйн Мерис Пийк (2062 m) – достатъчно висока, за да бъде покривана от сняг през зимата. Останалите острови от групата са необитаеми, с изключение на метеорологична станция с 6-членен екип на остров Гоф, която се използва от Република Южна Африка от 1956 г.[7][8]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът има влажен океански климат по климатичната класификация на Кьопен, с умерени температури и ограничена слънчева светлина, но с постоянни умерени до силни валежи, поради устойчивите западни ветрове. Броят дъждовни дни е сравним с този на Алеутските острови, намиращи се на много по-голяма географска ширина в северното полукълбо, докато количеството слънчеви часове са сравними с тези в Джуно, Аляска, намиращ се на 20° по-далеч от Екватора. Замръзвания под 500 m надморска височина няма, но летните температури също са толкова умерени и никога не достигат 25 °C. Най-източната част на острова е най-топла и най-суха, тъй като е на завет от западните ветрове.[9]

  Климатични данни за Тристан да Куня 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 23,7 24,4 24,4 22,4 20,3 18,7 17,8 17,3 17,1 18,4 22,4 21,8 24,4
Средни максимални температури (°C) 20,4 21,2 20,5 18,9 16,9 15,3 14,4 14,2 14,3 15,4 17,0 18,9 17,3
Средни температури (°C) 17,9 18,8 17,9 15,4 14,6 13,1 12,2 11,9 12,0 13,0 14,6 16,5 14,8
Средни минимални температури (°C) 15,4 16,2 15,3 11,9 12,3 10,9 10,0 9,6 9,7 10,6 12,2 14,1 12,4
Абсолютни минимални температури (°C) 10,9 11,8 10,3 9,5 7,4 6,3 4,8 4,6 5,1 6,4 8,3 9,7 4,6
Средни месечни валежи (mm) 93 113 121 129 155 166 160 175 169 151 128 127 1681
Средно количество слънчеви часове 139.5 144.0 145.7 129.0 108.5 99.0 105.4 105.4 120.0 133.3 138.0 130.2 1498
Източник: [10][11]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Субантарктически морски котки в защитената местност на островите Гуф и Инаксесибъл.
Единбург на Седемте морета, Тристан да Куня.
Къщи в Единбург на Седемте морета.

Голяма част от флората и фауната на архипелага имат широко разпространение в южния Атлантически океан и южния Тихи океан. Например, растението Nertera granadensis за пръв път е намерено на Тристан да Куня,[12] но след това е докладвано и в Нова Зеландия.[13]

Островът е откроен като орнитологично важно място от Бърдлайф Интернешънъл, тъй като е обитаван от 13 вида морски птици и е посещаван от 2 вида сухоземни птици. Морските птици включват: жълтоклюн албатрос, атлантически тайфунник, мекопер тайфунник, сив буревестник, голям буревестник, тъмен буревестник, магеланова чайка, Sterna vittata, Stercorarius antarcticus, Pterodroma macroptera, Pachyptila vittata, Phoebetria fusca и Eudyptes moseleyi.[14] Островите Тристан да Куня и Гоф са единствените места в света, където се размножава атлантическия тайфунник. Остров Инаксесибъл е единственото място в света за размножаване на птицата Procellaria conspicillata.[15] Тристанският албатрос се размножава единствено на Гуф и Инаксесибъл.[16]

Ендемичната птица Turdus eremita се среща на всички северни острови, като на всеки има нейни подвидове. Например, тези на Тристан да Куня са малко по-малки и по-тъмни от тези на Найтингейл и Инаксесибъл. Ендемичната атлантизия, най-дребната съвременна нелетяща птица, се среща единствено на остров Инаксесибъл. През 1956 г. осем екземпляра Gallinula comeri са пуснати в източната част на Тристан да Куня и впоследствие се разпространяват из целия остров.[17] Хищни птици на острова няма, но в редки случаи през района преминава мигриращата амурска ветрушка.

Около самия остров могат да се видят различни видове китове и делфини. Субантарктическата морска котка също обитава архипелага, най-вече остров Гоф.[18]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването през септември 2018 г., на Тристан да Куня живеят 251 души.[19] Те живеят в единственото селище на острова, Единбург на Седемте морета. Единствената религия е християнството, чиито единствени подразделения са англиканството и римокатолицизмът. Днешните жители вероятно са наследници на 15 заселници, 8 мъже и 7 жени, които пристигат на острова по различно време между 1816 и 1908 г. Мъжете са с европейско потекло, докато жените са със смесени корени или африканки. Днес цялото население е със смесен произход.[20] През 1963 г., когато семействата се връщат след евакуация, поради изригване на вулкана през 1961 г., 200-а души включват и четири местни жени, които са довели съпрузи от Англия.[21]

Ранните мъжки заселници са с корени от Шотландия, Англия, Нидерландия, САЩ и Италия и принадлежат на 3 Y-хаплогрупи.[22] Открит е и нов хаплотип, принадлежащ на мъж, вероятно от Източна Европа или Русия, който е дошъл на острова в началото на 20 век и оставил гените си, но не и името си на острова.[23]

Осемдесетте семейства на острова[24] са развили уникален диалект на английския език.

Население по години
1856 1880 1892 1897 1901 1909 1934
71 109 50 64 74 95 167
1961 1969 1987 1999 2008 2016 2018
268 271 296 286 269 293 250

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Островът има уникална социална и икономическа структура, при която всички семейства се занимават със селско стопанство, а земята е обща. На външни хора е забранено да купуват земя или да се заселват на острова. Освен земеделието, голяма промишленост е и риболовът. Изнасят се лангусти, продават се пощенски марки и монети като част от ограничения туризъм на острова.[25]

Както повечето Британски задморски територии, островът не е част от Европейския съюз. Въпреки че Тристан да Куня е част от същата задморска територия като Света Елена, на него не се използва валутата паунд на Света Елена, а стандартната британска лира стерлинг.[26]

Островът се намира в рамките на Южноатлантическата аномалия – област на Земята с необичайно слабо магнитно поле. През 2008 г. е открита геомагнитна обсерватория на острова като част от съвместен проект между Датския метеорологичен институт и Датския национален космически институт.[27]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Изолираното местоположение на острова прави транспорта към външния свят труден. Тристан да Куня не разполага с летище или писта за кацане, макар близките Света Елена и Възнесение да разполагат с такива.[28][29] Риболовни кораби от Южна Африка обслужват островите по 8 – 9 пъти в годината. Корабът RMS Saint Helena в миналото свързва Тристан да Куня със Света Елена и Южна Африка веднъж годишно, но напоследък го прави изключително рядко (веднъж на няколко години).

Комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Тристан да Куня използва кода +290 заедно със Света Елена, жителите му могат да използват и лондонски номера, т.е. могат да се таксуват по британски тарифен план.[30] Интернет на острова има от 1998 до 2006 г., но високата му цена го прави почти непосилен за местното население, което го използва главно за изпращане на имейли.[31] Връзката е изключително нестабилна, тъй като използва 64-килобитова връзка на сателитен телефон. След 2006 г. сателитна станция VSAT предоставя 3-мегабайтова връзка до публична компютърна зала.[32] Покритие на мобилни телефони няма.[33]

Телевизията достига острова през 1984 г., като по това време се излъчват записани предавания три пъти седмично.[34] Предавания на живо започват да се излъчват чак през 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ What's the most remote spot on Earth?
  2. ↑ Headland, J.K. Chronological List of Antarctic Expeditions and Related Historical Events. Cambridge, Cambridge University Press, 1989. Посетен на 28 декември 2018.
  3. ↑ Tristan d'Acunha, etc.: Jonathan Lambert, late Sovereign thereof // Blackwood's Edinburgh Magazine 4 (21). декември 1818. с. 280 – 285.
  4. ↑ Royal Gifts Gladden 172 on Lonely Atlantic Island // New York, NY, The New York Times, 24 март 1935. Посетен на 15 октомври 2008.
  5. ↑ hrh the duke of edinburgh's antarctic tour. january 1957 // Imperial War Museum. Посетен на 2 юли 2018.
  6. ↑ Oil-soaked rockhopper penguins in rehabilitation // BBC News. Посетен на 28 март 2011.
  7. ↑ Tristan da Cunha Gough Island // Посетен на 5 януари 2019.
  8. ↑ ZD9A Gough Island // 23 юни 2016. Посетен на 5 януари 2019.
  9. ↑ Tristan da Cunha Sandy Point // Посетен на 5 януари 2019.
  10. ↑ Tristan Da Cunha Climate Guide to the Average Weather & Temperatures with Graphs Elucidating Sunshine and Rainfall Data & Information about Wind Speeds & Humidity // март 2012. Архивиран от оригинала на 2011-11-17. Посетен на 2019-06-04.
  11. ↑ Tristan da Cunha's Climate
  12. ↑ Brown, R. N. Rudmose. The Botany of Gough Island // The Journal of the Linnean Society of London 37 (259). 1905. DOI:10.1111/j.1095-8339.1905.tb00834.x. с. 238 – 250, page 242.
  13. ↑ Hogan, C. Michael. Crown Fern: Blechnum discolor // Globaltwitcher.com, 2009. Архивиран от оригинала на 2012-02-13. Посетен на 2019-06-04.
  14. ↑ Important Bird Areas factsheet: Tristan Island // BirdLife International, 2012. Посетен на 28 декември 2018.
  15. ↑ BirdLife International. Spectacled Petrel – BirdLife Species Factsheet // Data Zone. Посетен на 5 януари2019.
  16. ↑ Tristan Albatross (Diomedea dabbenena) // Посетен на 5 януари 2019.
  17. ↑ Gough Moorhens // Посетен на 5 януари 2019.
  18. ↑ The Natural History of Tristan da Cunha // UK Overseas Territories Conservation Forum. Архивиран от оригинала на 2015-05-27. Посетен на 30 юни 2016.
  19. ↑ Tristan da Cunha Families: Population Update // Посетен на 24 септември 2018.
  20. ↑ Munch, Peter. Crisis in Utopia. New York, Longmans, 1970. ISBN 978-0582105119. с. 55.
  21. ↑ Richard Cavendish, „The evacuation of Tristan da Cunha“, History Today Volume 61 Issue 10, October 2011.
  22. ↑ "Genealogy and genes: tracing the founding fathers of Tristan da Cunha", European Journal of Human Genetics
  23. ↑ Himla Soodyall1,2, Almut Nebel1,2, Bharti Morar1 and Trefor Jenkins1, „Genealogy and genes: tracing the founding fathers of Tristan da Cunha“, European Journal of Human Genetics (2003) 11, 705 – 709. doi 10.1038/sj.ejhg.5201022
  24. ↑ Ultimate Remote Tourist Destination: Tristan da Cunha // 14 март 2012. Посетен на 5 януари 2019.
  25. ↑ Tristan da Cunha Government and the Tristan da Cunha Association. Economy of Tristan da Cunha // Tristan da Cunha Government and the Tristan da Cunha Association, June 2005. Посетен на 12 март 2008.
  26. ↑ Tristan da Cunha Coins // The Tristan da Cunha Website. Посетен на 5 януари 2019.
  27. ↑ Matzka, Jürgen. Danish researchers build magnetic observatory in the middle of the Atlantic Ocean // Technical University of Denmark, 20 November 2008. Архивиран от оригинала на 2014-05-08. Посетен на 2019-06-04.
  28. ↑ St. Helena: Flights to remote Atlantic island begin at last // BBC. Посетен на 14 октомври 2017.
  29. ↑ Ascension Island Travel Company // Архивиран от оригинала на 2015-11-26. Посетен на 26 ноември 2015.
  30. ↑ Tristan Da Cunha Contact Information // Архивиран от оригинала на 2013-06-16. Посетен на 2019-06-04.
  31. ↑ Telecommunications expert sets the record straight: Internet access is too expensive for Tristan da Cunha // Tristan da Cunha News. 11 август 2005. Архивиран от оригинала на 2014-12-04. Посетен на 28 ноември 2014.
  32. ↑ Tristan da Cunha communications news // Посетен на 14 август 2015.
  33. ↑ Tristan da Cunha's Development and Public Works // Tristan da Cunha Government & Tristan da Cunha Association, 6 октомври 2016. Посетен на 18 ноември 2018.
  34. ↑ Winchester, Simon. Outposts: Journeys to the Surviving Relics of the British Empire. 2003. с. 85.
Портал
Портал
 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тристан_да_Куня&oldid=12199260“.