Улрих (Мекленбург)
| Улрих Ulrich zu Mecklenburg | |
| херцог на Мекленбург-Гюстров | |
 Улрих III, херцог на Мекленбург | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Гюстров, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Управление | |
| Период | 1555/1556 - 1603 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Мекленбург |
| Баща | Албрехт VII (Мекленбург) |
| Майка | Анна фон Бранденбург (1507 – 1567) |
| Братя/сестри | Кристоф фон Мекленбург Йохан Албрехт I (Мекленбург) Карл I (Мекленбург) Анна фон Мекленбург-Шверин Георг фон Мекленбург |
| Съпруга | Елизабет Датска (1524–1586) (16 февруари 1556 – 15 октомври 1586) |
| Деца | София фон Мекленбург (1557–1631) |
| Улрих в Общомедия | |
Улрих фон Мекленбург (на немски: Ulrich von Mecklenburg; * 5 март 1527, Шверин; † 14 март 1603, Гюстров) от фамилията Мекленбург, е херцог на Мекленбург-Гюстров (1555/1556 – 1603), и като Улрих I лутерански администратор на епископство Шверин (1550 – 1603) и накрая Нестор на германския имперски княжески съвет. Наричан е също като херцог на Мекленбург и Улрих III фон Мекленбург, понеже има още двама херцози на Мекленбург-Щаргард със същото име Улрих.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Tой е третият син на херцог Албрехт VII фон Мекленбург „Красивия“ (1486 – 1547) и съпругата му Анна фон Бранденбург (1507 – 1567), дъщеря на курфюрст Йоахим I фон Бранденбург (1484 – 1535) и Елизабет Датска (1485–1555), дъщеря на Йохан I, крал на Дания, Норвегия и Швеция.[1]
Улрих отива на 12 години за възпитание в баварския двор. През 1539 г. той следва теология и право в университета в Инголщат. След смъртта на баща му през 1547 г. той, заедно с братята му Йохан Албрехт I (1525 – 1576) и Георг (1528 – 1555), получава херцогството от император Карл V. Улрих се отказва първо от участие в управлението и започва да живее в Бюцов и през 1550 г. последва братовчед си херцог Магнус III фон Мекленбург (1509 – 1550) като администратор на епископство Шверин.[2][3]
След смъртта на чичо му херцог Хайнрих V фон Мекленбург (1503 – 1552) Улрих желае, според договора, да има участие в управлението на страната. Започва голям наследствен конфликт с брат му Йохан Албрехт I, който е разрешен през 1556 г. с нареждането на бранденбургския курфюрст Йоахим II.
На 17 февруари 1555 г. Улрих става съ-регент на брат си в Гюстров. След смъртта на брат му (1576) Улрих поема често опекунското управление за неговите наследници. Така за сина му Йохан VII от 1576 – 1585 г. и за неговия внук Адолф Фридрих I до 1603 г. Улрих си приготвя дворецът Гюстров за своя главна резиденция. Неговите допълнителни резиденции са замък Щаргард, княжеското имение Нойбранденбург също дворците Даргун, Доберан и Бюцов.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Улрих се жени на 16 февруари 1556 г. в Копенхаген за принцеса Елизабет Датска (* 14 октомври 1524; † 15 октомври 1586), вдовица на херцог Магнус III фон Мекленбург (1509 – 1550), най-възрастната дъщеря на датския и норвежки крал Фридрих I (1471 – 1533) и втората му съпруга принцеса София Померанска (1498 – 1568).[4] Заедно с Елизабет Датска през 1575 г. той прави училище за благороднически дъщери в манастир Рюн. Двамата имат една дъщеря, която става на 14 години кралица на Дания:[5]
- София фон Мекленбург (1557 – 1631), омъжена на 20 юли 1572 г. в Копенхаген за братовчед си Фредерик II († 1588), крал на Дания и Норвегия.
През 1588 г. той се жени втори път във Волгаст за принцеса Анна фон Померания-Волгаст (* 1554, Волгас; † 1626, дворец Грабов), дъщеря на херцог Филип I от Померания-Волгаст (1515 – 1560) и Мария Саксонска (1515 – 1583), дъщеря на курфюрст Йохан Твърди. Бракът е бездетен.
-
Гербът на херцог Улрих и съпругата му Елизабет Датска във входа на дворец Гюстров -
Елизабет Датска (отпред) и Анна от Померания (отзад), стенен гроб в катедралата на Гюстров (2009)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Karl Ludwig Grotefend: Ulrich III. (Herzog von Mecklenburg-Schwerin). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 39, Duncker & Humblot, Leipzig 1895, S. 225 f.
- Carsten Neumann: Die Kunst am Hofe Ulrichs zu Mecklenburg. Kiel: Verlag Ludwig 2009 (Bau + Kunst Band 15), ISBN 978-3-937719-64-1
- Grete Grewolls: Wer war wer in Mecklenburg und Vorpommern. Das Personenlexikon. Hinstorff Verlag, Rostock 2011, ISBN 978-3-356-01301-6, S. 2457.
- Franz Schuldt: Das Bistum Schwerin in der evangelischen Zeit. In: Mecklenburgisches Jahrbuch MJB 49 (1884) S. 150 – 151.
- Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. Mit einem Anhang: Administratoren und Kandidaten in nachreformatorischer Zeit. (1550 – 1648) St.-Benno-Verlag, Leipzig 1984, S. 225
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mecklenburg 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Franz Schuldt: Das Bistum Schwerin in der evangelischen Zeit. In: Verein für mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde MJB 49 (1884) S. 150 – 151.
- ↑ Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. Mit einem Anhang: Administratoren und Kandidaten in nachreformatorischer Zeit. (1550 – 1648) St.-Benno-Verlag, Leipzig 1984, S. 225
- ↑ Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Ulrich III Nestor Herzog von Mecklenburg-Güstrow, thepeerage.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Haus Mecklenburg, mvdok.lbmv.de
- Literatur über Ulrich (Mecklenburg), in Landesbibliographie MV
- Jan-Hendrik Hütten: Ulrich Herzog zu Mecklenburg (1527 – 1603). „Woher vnd von weme eine Christliche Obrigkeit komme“ – Die Leichenpredigt als Form politischer Kommunikation, Forschungsstelle für Personalschriften