Умберто Гуидони

Умберто Гуидони
	Умберто Гуидони
Астронавт на ЕКА
Информация
Роден	18 август 1954 г. (69 г.); Рим, Италия
Националност	Италия
Друга професия	астрофизик
Сегашна професия	Специалист на полета
Престой в космоса	27 денонощия 15 часа 12 минути
Селекция	Група ASI-2 (1989), Група ЕАК (1998)
Мисии	STS-75 STS-100
Емблема на мисията
Пенсиониране	юни 2004
	Умберто Гуидони в Общомедия

Умберто Гуидони (на италиански: Umberto Guidoni) е италиански политик, астрофизик и астронавт на ЕКА, 3-ти астронавт на Италия.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 август 1954 г. в Рим, Италия. След завършване през 1973 г. на лицея „Гай Луцилий“ в Болоня Умберто Гуидони постъпва в Римския университет „Ла Сапиенца“, където през 1978 г. получава степента бакалавър по физика и доктор по астрофизика. През 1979—1980 г. провежда стаж (по физика на плазмата) в Националния комитет за ядрени изследвания. През 1982 г. става научен сътрудник на комитета.

През 1983—1984 г. работи в отдела по слънчева енергия на Националния комитет по алтернативна енергия, където се занимава с усъвършенстване на слънчевите батерии.

През 1984—1989 г. работи в Института по космическа физика, като участва в разработването на свързана спътникова система, която беше планирана като полезен товар по време на полет на космическа совалка.

Космическа подготовка[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 г. Италианската космическа агенция (ASI) провежда своя втори набор на астронавти. От 10 финалисти в САЩ са избрани 4 кандидата за полета на совалката. От януари 1990 г. трима от тях, в това число и Умберто Гуидони, започват курс по общокосмическа подготовка в Хюстън. На 26 септември 1991 г. са обявени двамата главни кандидати за полета мисияSTS-46: основен специалист по полезни товари — Франко Малерба, дубльор – Умберто Гуидони.

По време на полета на „Атлантис“, мисия STS-46 от 31 юли — 7 август 1992 г. Умберто Гуидони е дубльор на първия италиански астронавт и подпомага неговата работа от Центъра за управление на полетите в Хюстън.

На 12 октомври 1994 г. У. Гуидони е избран за кандидат за втория американо-италиански полет, който трябвало да продължи изпълнението на съвместната програма TSS.

Космически полети[редактиране | редактиране на кода]

Полет с „Колумбия“[редактиране | редактиране на кода]

Първият си космически полет 41-годишният Умберто Гуидони извършва като специалист на полезния товар от 22 февруари до 9 март 1996 г. Основните задачи на мисия STS-75 са изпълнени експерименти по програмата TSS-1R (втори опит да се изведе в орбита привързан спътник след неуспешния опит по време на мисия STS-46 през 1992 г.), а също така и експерименти по материалознание и физика на кондензираната материя по програмата USMP-3 (United States Microgravity Payload).

Продължителността на полета била 15 денонощия 17 часа 41 минута и 30 секунди.

На 12 август 1996 г. У. Гуидони започва нов курс за подготовка, на този път с американските астронавти от Група НАСА-16 и други чужди астронавти. Завършил подготовката през април 1998 г. и получил квалификация специалист на полетите.

През август 1998 г. Умберто Гуидони е зачислен в отряда на астронавтите на Европейската космическа агенция (прехвърлен от разпуснатия вече италиански отряд), а на 9 февруари 1999 г. получава назначение в екипаж.

Полет с „Индевър“[редактиране | редактиране на кода]

Втория си полет Умберто Гуидони извършва на възраст 46 години като специалист на полета със совалката „Индевър“, мисия STS-100 от 19 април до 1 май 2001 г. Основните задачи на международния екипаж (в него имало представители на 4 страни) е да достави на Международната космическа станция канадския дистанционен манипулатор на станцията „Канадарм2» и италианския модул „Рафаело“.

Независимо от това че са се състояли вече девет пилотирани полета до МКС, първият европейски астронавт на борда е по време на тази мисия Умберто Гуидони. Продължителността на полета е била 11 денонощия 21 часа 31 минути 14 секунди.

Общата продължителност на Гуидони в двата си космически полета е 27 денонощия 15 часа 12 минути 44 секунди.

Следполетна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През септември 2001 г. У. Гуидони е временно назначен в Европейския център за космически изследвания и технологии (ESTEC) за осигуряване на екипажите, готвещи се по програмите с европейския полезен товар, разположен на борда на орбиталния модул „Кълъмбъс“.

През юни 2004 г. Умберто Гуидони напуска отряда на астронавтите на ЕКА във връзка с това, че е избран за депутат Европарламента от Италианската комунистическа партия. Член е на Комисията по бюджетен контрол, Комисията по въпросите на промишлеността, научните изследвания и енергетика, представител на Комисията по въпросите на околната среда, здравеопазването и безопасността нахраните, както и на временната комисия по въпросите с изменението на климата. През 2009 г. срокът на неговите депутатски пълномощия е изтекъл.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Медал на НАСА „За космически полет“ (1996, 2001)
Командор на ордена „За заслуги пред Италианската република“ (1996)
Велик офицер на ордена „За заслуги пред Италианската република“ (2001)
Медал на НАСА „За изключителни заслуги“ (2002)

Астероидът 10605, открит през 1996 г. от Б. Джулиани и Ф. Манко, е наречен на името на Гуидони.

Семейство, увлечения[редактиране | редактиране на кода]

Умберто Гуидони е женен за Мария Рита Бартолачи от Милано, имат син. Обича плуването, волейбола, класическата музика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]