Уолъс Стивънс
| Уолъс Стивънс Wallace Stevens | |
| американски поет | |
 | |
| Роден |
2 октомври 1879 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Хартфорд, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Харвардски университет[1] |
| Литература | |
| Период | от 1914 г. |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | модернизъм |
| Дебютни творби | 1914 г. в сп. „Поетри“ |
| Награди | „Болинген“ (1955) „Пулицър“ (1955) Национална награда на САЩ за литература (1955) |
| Повлиян | Джон Кийтс, Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Джордж Сантаяна, Паул Клее, Пол Сезан |
| Повлиял | Джеймс Мерил, Доналд Джъстис, Джон Ашбъри |
| Семейство | |
| Съпруга | Елси Виола Кашел (1909-1955) |
| Деца | Холи Стивънс (р. 1924) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Уолъс Стивънс в Общомедия | |
Уолъс Стивънс (на английски: Wallace Stevens) е американски поет модернист. Носител на наградата „Пулицър“ за 1955 г.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 октомври 1879 г. в Рединг, Пенсилвания, САЩ в семейство на адвокат. Бакалавърска степен получава в Харвардския университет. Има намерение да отиде в Париж и да се отдаде на писателския занаят, но след като работи за кратко като репортер за „Ню Йорк Таймс Херълд“, решава да учи право. Завършва през 1903 г. Нюйоркското юридическо училище и практикува право в Ню Йорк от 1904 г. до 1916 г., когато се премества в Хартфорд, Кънектикът. През по-голямата част от живота си работи като изпълнителен директор на застрахователна компания в Хартфорд.
Въпреки решението си да стане адвокат, Стивънс се повлиява от няколко приятели, писатели и художници в Гринуич Вилидж, сред които поетите Уилям Карлос Уилямс, Мериан Мур и е. е. къмингс и започва да пише и публикува стихове. Първата му публикация е през 1914 г. в чикагското списание „Поетри“, а първата си книга издава едва на 44 години – през 1923 г. Но славата го застига още по-късно, в самия край на живота му, когато получава Националната награда за книга (1951). Получaва широко признание след публикуването на „Събрани стихотворения“ (1954), само година преди смъртта си. Умира на 2 август 1955 г. в Хартфорд, Кънектикът, малко след като получава „Пулицър“ за поезия.[3]
Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]
От 1994 г. Американската академия на поетите връчва награда „Уолъс Стивънс“ за „доказано майсторство в изкуството на поезията“.[4][5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]
- Harmonium („Акордеон“) (1923)
- Ideas of Order („Идеи за рeдa“) (1936)
- Owl's Clover („Детелината на бухала“) (1936)
- The Man with the Blue Guitar („Мъжът със синята китара“) (1937)
- Parts of a World („Частите на един свят“) (1942)
- Transport to Summer („Превоз до лятото“) (1947)
- The Auroras of Autumn („Изгревите на есента“) (1950)
- Collected Poems (1954)
- Посмъртни издания
- Opus Posthumous („Посмъртно издадени творби“) (1957)
- The Palm at the End of the Mind („Палмата на края на ума“) (1972)
- Collected Poetry and Prose (New York: The Library of America, 1997)
- Selected Poems (John N. Serio, ed.) (New York: Alfred A. Knopf, 2009)[6]
Проза[редактиране | редактиране на кода]
- The Necessary Angel („Hеобходимият ангел“) (есета за поезията) (1951)
- Посмъртни издания
- Letters of Wallace James Stevens, edited by Holly Stevens (1966)
- Secretaries of the Moon: The Letters of Wallace Stevens & Jose Rodriguez Feo, edited by Beverly Coyle and Alan Filreis (1986)
- Sur plusieurs beaux sujects: Wallace Stevens's Commonplace Book, edited by Milton J. Bates (1989)
- The Contemplated Spouse: The Letters of Wallace Stevens to Elsie Kachel, edited by D.J. Blount (2006)
На български[редактиране | редактиране на кода]
- „Избрани стихотворения“. Превод Николай Кънчев. Велико Търново: Слово, 1992.
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Borroff, Marie, ed. Wallace Stevens: A Collection of Critical Essays. Englewood Cliffs: Prentice-Hall, 1963.
- Pearce R.H., Hillis Miller J. The act of the mind; essays on the poetry of Wallace Stevens. Baltimore: Johns Hopkins Press, 1965.
- Wendler H. On Extended Wings: Wallace Stevens' Longer Poems. Cambridge: Harvard UP, 1969.
- Wendler H. Wallace Stevens: Words Chosen out of Desire Knoxville: University of Tennessee Press, 1984.
- Bloom H. Wallace Stevens. New York: Chelsea House Publishers, 1985.
- Sharpe T. Wallace Stevens: a literary life. New York: St. Martin’s Press, 2000.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ bollingen.yale.edu // Посетен на 4 септември 2016 г.
- ↑ „Poetry“. Past winners & finalists by category. The Pulitzer Prizes. ((en))
- ↑ Биографична скица на Уолъс Стивънс на сайта Литературен свят.
- ↑ Списък на носителите на наградата „Уолъс Стивънс“, сайт на Американската академия на поетите. ((en))
- ↑ „Филип Ливайн взе наградата „Уолъс Стивънс“, lira.bg, 13.09.2013.
- ↑ Откъс от 'Selected Poems' и статия за Стивънс, сайт на NPR (Националното обществено радио на САЩ), 3 декември 2009. ((en))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стихотворения и биография на Уолъс Стивънс на сайта PoetryFoundation.org ((en))
- Профил и стихотворения на Уолъс Стивънс на сайта на Академията на американските поети ((en))
- The Wallace Stevens Society ((en))
- Yale College Lecture on Wallace Stevens, аудио видео и пълен текст на лекцията, посветена на Стивънс в Open Yale Courses ((en))
- Wallace Stevens Audio Project на Пенсилванския университет ((en))
- Къщата притихнала, а светът спокоен, 5 стихотворения в превод на Христина Керанова
- „Домът бе тих, светът спокоен“, в превод на Владимир Сабоурин
- Уолъс Стивънс в Литернет
- Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Уолъс Стивънс, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано ((en))
|
