Феликс Гатари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Феликс Гатари
Félix Guattari
френски философ
Роден
Починал
29 август 1992 г. (62 г.)
Кур Шеверни, Франция
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Националност Франция
Философия
РегионФилософията на 20 век
ЕпохаЗападна философия
ШколаПостмодернизъм
Интересиполитика, екология, семиотика
Идеиризома, тяло без органи, шизоанализ, номадология, детериториализация, екософия
ПовлиянСпиноза, Кант, Маркс, Ницше, Сартр, Лакан, Фуко
Научна дейност
ОбластПсихоанализа
Работил вУниверситет Париж-VIII
Семейство
Подпис
Уебсайт
Феликс Гатари в Общомедия

Пиер-Феликс Гатари (на френски: Pierre-Félix Guattari; 30 април 1930 - 29 август 1992) е френски активист, институционален психотерапевт и философ, основател на шизоанализата и екософията. Гатари е известен най-вече със своето интелектуално сътрудничество с Жил Дельоз, на първо място в общите книги Анти-Едип (L'Anti-Œdipe: capitalisme et schizophrénie, 1972) и Хиляди плоскости (Rhizome, 1976, преиздадена като Mille Plateaux – букв. „хиляди плата“, 1980).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клиника Ла Борд[редактиране | редактиране на кода]

Улица във Вилньов-ле-Саблон, 2010 г.

Гатари е роден във Вилньов-ле-Саблон, едно от предградията на работническата класа в северозападен Париж, Франция. [1] Той е обучен и анализиран от психоаналитика Жак Лакан в началото на 50-те на 20 век, а след това работи в експериментална психиатрична клиника в Ла Борд под ръководството на ученик на Лакан, психиатъра Жан Ури. Една конкретно нова насока, разработена в Ла Борд, се състи в отстраняването на класическия бином господар/пациент [2] или аналитик/анализиран, в полза на отворена конфронтация в групова терапия. Предимно тази практика на групова терапия и изучаването на динамиката на плуралността от субекти в комплексното взаимодействие, а не индивидуалистичният стил на анализата на традиционната фройдистка школа, е която в крайна сметка го води към по-обхватните философски изследвания на и политическа обвързаност с един такъв обширен доколкото изобщо е възможно масив от домейни (философия, етнология, архитектура и т.н.) с цел по-доброто дефиниране на насоките, ориентирите, ограничаването и психиатричната ефективност на практиката [3].

Гатари по-късно ще твърди, че „психоанализата е най-доброто капиталистическо лекарство“ [4], тъй като в него желанието е ограничено до кушетката: желанието в лаканианската психоанализа е енергия, която е побирана, съдържана, налична, а не която, ако бъде освободена, може активно да се ангажира в нещо различно. Той продължава своето изследване, сътрудничейки в частната клиника Ла Борд на Жан Ури, един от основните центрове на институционална психотерапия по онова време. Ла Борд е място за сбирки и разговори между неизброимо число студенти по философия, психология, етнология и социална работа. Ла Борд е основно място, в което Гатари е буквално „закотвен“ до своята смърт през 1992 г.

60-те и 70-те години[редактиране | редактиране на кода]

От 1955 до 1965 г. Феликс Гатари „оживява“ троцкистката група Воайе Комюнист (Комунистическият начин). По-късно ще поддържа антиколониалистическите борби, както и италианските аутономисти. Гатари също взима участие в движението на психологическата G.T., която събира много психиатри в началото на 60-те и създава Асоциация за институционална психотерапия през ноември 1965 г. През това същото време той основава, заедно с други активисти ФГИНИ (Федерация на групи за институционални науки и изследвания) и нейното издание Recherche („Изследване“), работейки върху философия, математика, психоанализа, образование, архитектура, етнология и т.н. ФГИНИ ще репрезентира аспекти на множество политически и културни „ангажименти“ на Феликс Гатари: Група на младите испанисти, Франко-китайско приятелство (във времето на популярните комуни), опозиционни активности относно войната в Алжир и Виетнам, участие в M.N.E.F. с U.N.E.F., политика на службите за психологична академична помощ (B.A.P.U.), организацията на Университетските работни групи (G.T.U.), както и реорганизации на обучаващите курсове с Център за обучение на методи за образователни активности (ЦОПОА) на психиатрични мъже-сестри, както и формирането на Приятелски Мъже Сестри (Amicales d'infirmiers) (през 1958), изследвания на архитектурата и проекти за конструкция на дневна болница за „студенти и млади работници“.

Гатари е въвлечен в събитията от май 1968 г., започващи от Движението 22 март. След 1968 г. всъщност Гатари среща Жил Дельоз в Университета Париж-VIII: Венсен-Сен Дени и започва да поставя основите на работата върху това, което скоро ще представлява скандалният Анти-Едип (1972), която книга Мишел Фуко описва като „въведение в не-фашисткия живот“ в нейния предговор. Може да се каже, че през кариерата на Гатари писаните от него работи винаги кореспондират на една или друга мода на социополитически и културни ангажименти. През 1967 г. той се появява като един основателите на ОСПЛАР (Организация за солидарност и помощ на латиноамериканската революция). В главния офис на ФГИНИ среща през 1968 г. Даниел Кон-Бендит, Жан-Жак Лебел и Джулиан Бек. През 1970 г. той създава ЦНИИФ (Център за наука и изследвания за институционално формиране), която взема ръководството в изданието Recherches. През 1977 г. той създава CINEL, за „нови пространства на свобода“ преди да се присъедини към екологичното движение с неговата „екософия“.

90-те години[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Феликс Гатари в Пер Лашез в Париж.

През 1995 г. издаването на Хаософия след смъртта на Гатари съдържа първата колекция от есета и интервюта на Гатари, фокусирани около френската анти-психиатрична и теоретична негова работа като директор на експерименталната клиника Ла Борд и сътрудник на философа Жил Дельоз. Книгата Хаософия е първостепенно въведение в теориите на Гатари за „шизо-анализата“, процес, който е избран да смени интерпретациите на Зигмунд Фройд с по-прагматични, експериментални и колективни подходи, произтичащи от реалността. За разлика от Фройд Гатари вярва, че шизофренията е крайно ментално състояние, което съ-съществува с капиталистическата система сама по себе си. Но капитализмът продължава да подтиква и използва неврозата като начин за поддържане на нормалността. Пост-марксистката визия на Гатари за капитализма предлага нова дефиниция не само на менталното заболяване, но още на микрополитическите средства за подчинение.

Меки подчинения е друг сборник с есета, лекции и интервюта на Феликс Гатари, който проследява активистката анти-психиатрична и теоретична мисъл и дейност на Гатари през 80-те („зимен период“).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Écrits pour L'Anti-Œdipe (publication posthume, textes présentés et agencés par Stéphane Nadaud), Lignes, Paris, 2004.
  • L'Anti-Œdipe. Capitalisme et schizophrénie (1) (avec Gilles Deleuze), 1972, Minuit, coll. « Critique », Paris.
  • Psychanalyse et transversalité. Essais d'analyse institutionnelle, 1974 (recueil d'articles), Maspéro, préface de Gilles Deleuze, Paris; réédition La Découverte, coll. « [Re]découverte », Paris, 2003.
  • Kafka. Pour une littérature mineure (avec Gilles Deleuze), 1975, Minuit, coll. « Critique », Paris.
  • Rhizome (avec Gilles Deleuze), 1976 (repris dans Mille Plateaux), Minuit, coll. « Critique », Paris.
  • La révolution moléculaire, 1977 (recueil d'articles), Recherches, coll. « Encres », Paris; nouvelle édition UGE, coll. « 10/18 », 1980; les deux éditions ont été compilées et réagencées par Stéphane Nadaud chez Les Prairies ordinaires, Paris, 2012.
  • L'inconscient machinique. Essais de schizo-analyse, 1979, Recherches, coll. «Encres», Paris.
  • Lignes de fuite. Pour un autre monde de possibles, 1979 (posthume), L'aube, coll. « Monde en cours », préface de Liane Mozère, La Tour d'Aigues, 2011.
  • Mille Plateaux. Capitalisme et schizophrénie (2) (avec Gilles Deleuze), 1980, Minuit, coll. « Critique », Paris.
  • Les années d'hiver: 1980-1985, 1985 (recueil d'articles), Bernard Barrault, Paris; réédition Les Prairies ordinaires, préface de François Cusset, Paris, 2009.
  • Les nouveaux espaces de liberté (avec Toni Negri), 1985, Dominique Bedou, Paris; réédition Lignes, avec la postface à l’édition américaine de 1990 de Toni Negri, Paris, 2010.
  • Pratique de l'institutionnel et politique, 1985 (trois entretiens séparés avec Jean Oury, François Tosquelles et Félix Guattari), Matrice, coll. « PI », Vigneux.
  • 65 rêves de Franz Kafka, 1985 (posthume, recueil de textes présentés et agencés par Stéphane Nadaud), Lignes, Paris, 2007.
  • Micropolitiques, 1986 (recueil de textes présentés et agencés par Suely Rolnik avec des textes à elle), édition originale brésilienne, traduction française par Renaud Barbaras chez Les empêcheurs de penser en rond, Paris, 2007.
  • Un amour d'UIQ. Scénario pour un film qui manque, 1982-1987 (posthume, ouvrage dirigé par Silvia Maglioni et Graeme Thomson), Amsterdam, Paris, 2013.
  • Cartographies schizoanalytiques, 1989, Galilée, Paris.
  • Les trois écologies, 1989, Galilée, Paris.
  • Qu'est-ce que la philosophie ? (avec Gilles Deleuze), 1991, Minuit, coll. « Critique », Paris.
  • Qu'est-ce que l'écosophie ?, 1985-1992 (posthume, recueil d'articles agencés par Stéphane Nadaud), Lignes, Paris, 2013.
  • Chaosmose, 1992, Galilée, Paris.
  • La philosophie est essentielle à l'existence humaine, entretiens avec Antoine Spire, Michel Field et Emmanuel Hirsch, La Tour-d'Aigues, Éd. de l'Aube, 2002.
  • De Leros à La Borde, 1989-1992 (posthume, recueil de textes), Lignes/IMEC, introduction de Stéphane Nadaud, présentation de Marie Depussé, post-scriptum de Jean Oury, Paris, 2012.
  • Ritournelles (posthume, poèmes), Éditions de la Pince à Linge, Paris, 2000; rééd. Lume, Tours, 2007.
На български
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Що е философия?, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 1996
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Анти-Едип / Капитализъм и шизофрения Т.1, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ – критика и хуманизъм“, София, 2004
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Хиляда плоскости / Капитализъм и шизофрения Т.2, превод от френски Антоанета Колева, ИК „КХ – критика и хуманизъм“, София, 2009
  • Жил Дельоз; Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, превод от френски Тодорка Минева, Сонм, 2009

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Felix Guattari: A Chronology“ във Felix Guattari, The Three Ecologies, прев. Ian Pindar, Paul Sutton, London: Athlone, 2000, p. ix
  2. ↑ В англ. текст master-patient, като полисемията на master е трудно да се предаде с една дума, като например господар или владетел. Master в английски означава и „владетел, притежател, собственик“; още „глава на семейството“, съответно „домакин, стопанин“; както и „майстор, занаятчия“, „експерт“; „маестро“; „изключителен художник“; разбира се „учител, преподавател“ и т.н. - като всяко от тези значения добавя различен конотативен смисъл на разбирането на психоаналитичната двойка в класическата терапия.
  3. ↑ Brian Massumi, Foreword to A Thousand Plateaus: Capitalism and Schizophrenia, Athlone Press, London 1988 p.x
  4. ↑ „The Best Capitalist Drug“ (Trans. Janis Forman) във Felix Guattari, Chaosophy, New York: Semiotext(e), 1995, pp. 209-224.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Félix Guattari в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Феликс_Гатари&oldid=11785648“.