Флуоксетин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Флуоксетин
Химична структура на флуоксетин
Молекулен модел на флуоксетин
Свойства
ФормулаC₁₇H₁₈F₃NO
Моларна маса309,134 u[1]
Идентификатори
CAS номер54910-89-3
PubChem3386
ChemSpider3269
DrugBank00472
KEGGD00823
MeSHD005473
ChEBI5118
ChEMBLCHEMBL41
ATCN06AB03
SMILESCNCCC(C1=CC=CC=C1)OC2=CC=C(C=C2)C(F)(F)F
InChIInChI=1S/C17H18F3NO/c1-21-12-11-16(13-5-3-2-4-6-13)22-15-9-7-14(8-10-15)17(18,19)20/h2-10,16,21H,11-12H2,1H3
InChI ключRTHCYVBBDHJXIQ-UHFFFAOYSA-N
UNII01K63SUP8D
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Флуоксетин в Общомедия

Флуоксетин, или по-точно неговата сол, флуоксетин хидрохлорид е известна с търговските наименования Prozac, Sarafem или в комбинация с оланзапин – Symbyax. Това е лекарствен продукт, използван като антидепресант от класа на селективните инхибитори на обратния захват на серотонина. Използва се при лечение на клинични форми на депресия, обсесивно-компулсивни разстройства, булимия, панични и предменструални дисфорични разстройства. Произвежда се и се продава на пазара от американската фармацевтична компания Eli Lilly and Company. Въпреки наличността на по-нови лекарствени вещества, флуоксетина остава един от най-използваните антидепресанти.

История[редактиране | редактиране на кода]

Трудът, на който впоследствие се дължи откритието на флуоксетина, започва още през 1970 в компанията Eli Lilly and Company, в резултат от сътрудничеството между Браян Молой и Робърт Ратбън. По това време е било известно, че антихистаминът дифенхидрамин показва известни антидепресантни свойства. За отправна точка започват с веществото 3-фенокси-3-фенилпропиламин, съединение структурно близко до дифенхидрамина, като Молой синтезира десетки негови производни. Тестването на физиологичните ефекти на тези вещества върху мишки води до откриването на низоксетина, селективен инхибитор на обратния захват на норадреналина, широко употребяван при множество биохимични експерименти.[2][3]

По-късно, надявайки се да открие вещество инхибиращо единствено серотониновия обратен захват, друг учен от компанията, Дейвид Уонг, предлага отново да тества сериите за in vitro обратен захват на серотонин, норадреналин и допамин. Този тест направен от Джон-Сър Хорнг през май 1972,[3] показва, че веществото, по-късно наречено флуоксетин, дава най-силен ефект от сериите.[4] Уонг публикува първата статия за флуоксетина през 1974. Година по-късно му е дадено официалното химическо наименование флуоксетин, а Eli Lilly and Company му дават търговското наименование Prozac.

Публикуването на статията „Prozac, първият инхибитор на обратното серотониново улавяне и антидепресантно лекарство“,[3] от служители на компанията, твърдяща, че флуоксетинът е първият от този клас вещества, предизвиква съществена полемика. Две години по-късно се налага да добавят поправката, признаваща, че първото от групата лекарства е зимелидинът, разработен от Арвид Карлсън и колеги.[5] За първи път флуоксетинът се появява на белгийския пазар през 1986 г.[6] и бива одобрен за употреба от американската агенция за храни и лекарства (FDA) през декември 1987.[7] По това време флуоксетинът е четвъртото по ред лекарство от класа си, в употреба след зимелидина, индалпина и флувоксамина. Въпреки това първите две биват изтеглени от пазара, след като проявяват множество странични ефекти и благодарение на ожесточената рекламна кампания от Eli Lilly, която осигурява възприемането на флуоксетина сред обществото като научен пробив и често свързван с титлата на първия по рода си.

Патентът на Eli Lilly за Prozac (флуоксетин) в САЩ изтича през през август 2001 г.,[8] поражда приток от генерични лекарства на пазара. Prozac е преименуван на Sarafem, за лечение на предменструално дисфорично разстройство, като опит да се задържи следпатентното намаление на продажбите на флуоксетин от Eli Lilly.[9]

Показания[редактиране | редактиране на кода]

Флуоксетин, капсули от по 20 mg

Одобрен от Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) за лечение на депресия, обсесивно-компулсивни разстройства, булимия, панични и предменструални дисфорични разстройства.[10] При шестседмични контролни тестове флуоксетинът показва много добра ефективност, като заедно с това се наблюдава премахване на тревожността и подобряване на съня. Флуоксетинът показва по-добър ефект от плацебо за превенция на повторението на депресията при пациенти, първоначално лекувани с флуоксетин, след като биват подложени допълнително 38 седмици. Ефикасността на флуоксетина в гериатрията и педиатрията е също демонстрирана при плацебо-контролирани изследвания.[10]

Тъй като нивата на флуоксетин в мозъка нарастват изключително бавно за период от около 5 седмици от началото на лечението, остава неясно дали установената оптимална доза от 20 mg/ден при краткосрочните изследвания (6 – 8 седмици) е приложима за по-дълъг период на поддържащо лечение. Установено е, че доза от 60 mg на седмица е еквивалентна на 20 mg/ден за продължително лечение на пациенти, повлияващи се от дозата за краткосрочно лечение (20 mg/ден).[11][12] Освен това 5 mg/ден флуоксетин показва по-добър ефект от плацебо и сходен с доза от 20 mg/ден,[13] и една седмична доза от 80 mg са еквивалентни на 60 mg/ден или 150 mg/ден амитриптилин.[12] Също така увеличаване на дозата до 60 mg/ден при неповлияващи се от лечението с 20 mg/ден не донася никакви ползи в сравнение с продължаване на лечението с 20 mg/ден.[13]

Последни проучвания показват, че значителна част от съпротивлението към други лекарства от групата на инхибиторите на обратния захват на серотонина – пароксетин (Paxil) и циталопрам (Celexa) може да се обясни с генетична вариация на P преносителя. Пароксетин и циталопрам, субстрати на P преносителя, активно се пренасят от него към мозъка. Флуоксетинът не е негов субстрат, поради това смяната от пароксетин или циталопрам на флуоксетин е благоприятна за неповлияващите се от лечението.[14][15]

Обсесивно-компулсивното разстройство е успешно лекувано с флуоксетин при 13-седмични плацебо-контролирани изследвания, две при възрастни и едно при деца. По-високите дози флуоксетин показват по-добър резултат, докато обратното се наблюдава при лечението на депресия.[10] Флуоксетинът значително, с 40 – 50 %, намалява честотата на пристъпи на паника в две контролирани изследвания при пациенти с гранично разстройство. При три други изследвания флуоксетинът демонстрира значително намаляване на проявите на булимия. Продължителното целогодишно лечение на пациентите, първоначално повлияли се от лечението, е по-ефективно от плацебо за превенция на епизоди на булимия.[10]

Странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Един от основните странични ефекти на Prozac е появата на симптома атаксия, при който пациентът не е способен да координира волевите мускулни движения. При по-изразените случаи някои пациенти изпитват закъсняла дискинезия, което се изразява в изключително нестандартни движения на тялото, които водят до спазми на мускулите – положение, което може да остане за по-дълго време, след като приема на лекарството е преустановен. Някои съвременни изследвания предупреждават за възможен стремеж към самоубийство вследствие приемане на Prozac.[16]

Често срещани търговски имена[редактиране | редактиране на кода]

  • Prozak
  • Prozack
  • Prosak

За повече информация[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ fluoxetine // PubChem. Посетен на 3 октомври 2016 г. (на английски)
  2. ↑ Wong, DT и др. The Discovery of Fluoxetine Hydrochloride (Prozac) // Nature Reviews Drug Discovery 4 (9). Nature, Септември 2005. DOI:10.1038/nrd1821. с. 764 – 774. Посетен на 29 май 2009.
  3. ↑ а б в Wong, DT, Bymaster FP, Engleman EA. Prozac (fluoxetine, Lilly 110140), the first selective serotonin uptake inhibitor and an antidepressant drug: twenty years since its first publication // Life Sci 57 (5). 1995. DOI:10.1016/0024-3205(95)00209-O. с. 411 – 41.
  4. ↑ Wong D, Horng J, Bymaster F, Hauser K, Molloy B. A selective inhibitor of serotonin uptake: Lilly 110140, 3-(p-trifluoromethylphenoxy)-N-methyl-3-phenylpropylamine // Life Sci 15 (3). 1974. DOI:10.1016/0024-3205(74)90345-2. с. 471 – 9.
  5. ↑ Carlsson A, Wong DT. A note on the discovery of selective serotonin reuptake inhibitors // Life Sci 61 (12). 1997. DOI:10.1016/S0024-3205(97)00662-0. с. 1203.
  6. ↑ Swiatek, Jeff. Prozac's profitable run coming to an end for Lilly // The Indianapolis Star, 2 август 2001. Архивиран от оригинала. Посетен на 2010-09-08.
  7. ↑ Electronic Orange Book // Food and Drug Administration, Април 2007. Посетен на 24 май 2007.
  8. ↑ Patent Expiration Dates for Common Brand-Name Drugs // Посетен на 20 юли 2007.
  9. ↑ Class, Selena. Pharma Overview // 2 декември 2002. Посетен на 15 юни 2009.
  10. ↑ а б в г Информационна листовка на Prozac (PDF) // ИАЛ, 11-9-2002. Посетен на 8-9-2010.
  11. ↑ Burke WJ, Hendricks SE, McArthur-Campbell D, Jacques D, Stull T. Fluoxetine and norfluoxetine serum concentrations and clinical response in weekly versus daily dosing // Psychopharmacol Bull 32 (1). 1996. с. 27 – 32.
  12. ↑ а б Burke WJ, Hendricks SE, McArthur-Miller D, Jacques D, Bessette D, McKillup T, Stull T, Wilson J. Weekly dosing of fluoxetine for the continuation phase of treatment of major depression: results of a placebo-controlled, randomized clinical trial // J Clin Psychopharmacol 20 (4). 2000. DOI:10.1097/00004714-200008000-00006. с. 423 – 7.
  13. ↑ а б Gram L и др. Fluoxetine // N. Engl. J. Med. 331 (20). 1994. DOI:10.1056/NEJM199411173312008. с. 1354 – 61.
  14. ↑ Uhr M, Tontsch A, Namendorf C, Ripke S, Lucae S, Ising M, Dose T, Ebinger M, Rosenhagen M, Kohli M, Kloiber S, Salyakina D, Bettecken T, Specht M, Pütz B, Binder EB, Müller-Myhsok B, Holsboer F. Polymorphisms in the Drug Transporter Gene ABCB1 Predict Antidepressant Treatment Response in Depression // Neuron 57 (2). 2008. DOI:10.1016/j.neuron.2007.11.017. с. 203 – 9.
  15. ↑ Kato M, Fukuda T, Serretti A, Wakeno M, Okugawa G, Ikenaga Y, Hosoi Y, Takekita Y, Mandelli L, Azuma J, Kinoshita T. ABCB1 (MDR1) gene polymorphisms are associated with the clinical response to paroxetine in patients with major depressive disorder // Prog. Neuropsychopharmacol. Biol. Psychiatry 32 (2). 2008. DOI:10.1016/j.pnpbp.2007.09.003. с. 398 – 404.
  16. ↑ SSRI Antidepressants Put Patients at Clear Risk of Suicide
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fluoxetine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Флуоксетин&oldid=11963237“.