Франческо Бианки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франческо Бианки
Роден
Франческо Джузепе Бианки
1752 г.
Починал
27 ноември 1810 г. (58 г.)
ПогребанВеликобритания
Националност Италия
Работилдиригент, композитор
Музикална кариера
Стилопера
Инструментитръбен орган
Франческо Бианки в Общомедия

Франческо Бианки (на италиански: Francesco Bianchi) е италиански диригент и композитор, написал около 90 опери, които се отличават с приятен и мелодичен стил.[1][2] Епизодично пише и църковна музика.[2]

Италия[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1752 г. в Кремона, Ломбардия. Цялото му име е Франческо Джузепе Бианки.[1][2] Изучава музика в Неапол при Паскуале Кафаро и Николо Йомели. Работи предимно в Лондон, Париж и във всички големи италиански градове – Венеция, Неапол, Рим, Милано, Торино, Флоренция. Не е известно колко точно опери е написал, но се предполага, че са между 78 и 90.[1][3] Творбите му са представители както на драматичната опера серия, така и на комичната опера-буфа, съобразени главно с италианския и френския стил.[3] Първата му опера е „Джулио Сабино“, представена в родния му град през 1772 г.[4] Последвана е от „Grand Cidde“, поставена във Флоренция през следващата година.[5]

Париж[редактиране | редактиране на кода]

От 1775 до 1778 г. работи в Париж като клавесинист в театър „Comédie-Italienne“, под ръководството на италианския композитор Николо Пичини.[5][6] Тук се отдава на композирането главно на комични опери.[1] На 30 септември 1775 г. е премиерата на първата му опера, написана във Франция – „La Réduction de Paris“.[5] След Париж, през 1778 г. заминава за Флоренция.[5][6] През 1780 г. написва оратория в полза на сиропиталището „Mendicanti“.[1]

Отново в Италия[редактиране | редактиране на кода]

От 1782 до 1793 г. е втори капелмайстор в Миланската катедрала.[1][5] Едновременно с това в периодите 1785 – 1791 и 1793 – 1797 години е втори органист и в базиликата „Сан Марко“ във Венеция, където помага да се реорганизира епархийския архив.[1][4] Тук композира няколко оратории, кантати, меси и инструментални произведения.[4] За период от 5 години, между 1779 и 1784 г. написва около 60 опери, между които „La villanella rapita“ и „Френският дезертьор“.[1] Впоследствие работи за кратко в Неапол, където написва най-добрата си опера „Отмъщението на Нино“, поставена на 12 ноември 1790 г. в същия град.[5]

Лондон[редактиране | редактиране на кода]

Заминава за Лондон и от 1794 г. започва да представя поредица от свои опери там, измежду които с най-голям интерес е посрещната „Отмъщението на Нино“.[1] Заема поста диригент на Кралския театър и остава в града в продължение на три години, след което заминава за кратко за Дъблин, Ирландия.[4][6] В Лондон освен оперите си пише и инструментална музика.[5] Франческо Бианки е автор или съавтор на пет теоретични трактата, всички останали в ръкопис, с изключение на „Теоретичен и практичен трактат по хармония“, който е публикуван на части в тримесечното издание „Quarterly Musical Review“.[4]

На 23 април 1798 г. Бианки се жени за оперната певица, сопраното Люси Джаксън.[7][8]

Бианки се проявява и като много добър музикален педагог. Ученикът му, придобил най-голяма известност, е английският композитор и диригент Хенри Бишоп.[5]

Между 1802 и 1807 г. работи отново в Париж, където се занимава с композиране на популярни комични опери, като едноактната „Corali“.[1] Тук са създадени най-добрите му опери от жанра опера-буфа.[6] В същия период написва и издава още един теоретичен трактат.[1]

През 1807 г. се завръща в Лондон.[6] Бианки се самоубива на 27 ноември 1810 г.[2] в Хамърсмит, Лондон, вероятно заради семейни неприятности.[3]

Опери[редактиране | редактиране на кода]

  • 1772 – „Джулио Сабино“ (Giulio Sabino) – първата опера на Бианки, спадаща към жанра опера серия, с премиера в Кремона.[4]
  • 1773 – „Grand Cidde“ – втората опера на композитора, 3-актна опера серия по либрето на Джовачино Пици с премиера в „Teatro della Pergola“ във Флоренция.[5]
  • 1774 – „Деметрио“ (Demetrio) – опера серия по либрето на Пиетро Метастазио. Премиерата е в Кремона.[9]
  • 1775 – „Орион“ (Eurione) – 3-актна опера серия по либрето на Антонио Папи и премиера в Павия.[9]
  • 1775 – „La Réduction de Paris“ – е първата опера на Бианки, създадена в Париж. Спада към жанра опера-буфа и е написана по либрето на De Rosoy. Премиерата е на 30 септември в Париж.[5]
  • 1776 – „Le Mort marié“ – опера-буфа по либрето на Michel-Jean Sedaine, премиера във Фонтенбло.[9]
  • 1779 – „Кастор и Полукс“ (Castore e Polluce) е 4-актна опера серия с либрето на Карло Фругони по френския текст на Пиер-Жозеф-Жюстин Бернар, написан за същата опера на Жан-Филип Рамо от 1737 г. Музиката на Бианки е доста екстравагантно написана, съобразена с френския стил. Съдържа много елементи, които вече са премахнати от италианските сериозни опери. Това са участието на богове, удивителни промени в сцените, арии без излизане на сцената, масово използване на хора и една адска сцена в подземния свят, придружена с танци. Премиерата е в „Театро дела Пергола“ във Флоренция на 10 януари. По-късно операта е преработена на 3-актна и е изпълнена на 8 септември в същия театър и през същата година.[3]
  • 1779 – „Erifile“ – опера серия по либрето на Джовани де Гамера, премиера във Флоренция.[9]
  • 1779 – „L'innocenza perseguitana“ – 3-актна опера-буфа с премиера в Рим.[9]
  • 1781 – „Arbace“ – 3-актна опера серия по либрето на Гаетано Сертор. Премиерата е в „Театро Сан Карло“ в Неапол на 20 януари. В музиката са използвани силни динамични контрасти, отговарящи на постепенно повишаващото се напрежение във фабулата. Забелязва се и новаторско използване на духовите музикални инструменти.[3]
  • 1781 – „Венера и Адонис“ (Venere e Adone) – 2-актна опера по либрето на Фернандо Casori и премиера във Флоренция.[9]
  • 1781 – „Олимпиада“ (L'Olimpiade) – 3-актна опера серия по либрето на Пиетро Метастазио с премиера в Милано.[9]
  • 1781 – „Земира“ (La Zemira) – 3-актна опера серия с либрето на Гаетано Сертор, чиято премиера е на 4 ноември в театър „Сан Карло“ в Неапол. Подобно на други негови творби „Земира“ е новаторска, с необичайни компоненти. Съдържа бурно трио, кратък дует на два мъжки гласа, продължителен квартет. Версията, изготвена за представянето в Неапол, се отличава с по-широко използване на кларинета, който се включва в оперните композиции тук десетина години преди това да стане в останалите италиански градове. През 1786 г. е преработена отново за „Театро Нуово“ в Падуа, като този път композиторът пропуска интродукцията и сцената с намушкване на Земира.[3]
  • 1782 – „Зулима“ (La Zulima) – 3-актна опера серия по либрето на Джузепе Оливиери и премиера в Неапол.[9]
  • 1782 – „Триумфът на мира“ (Il trionfo della pace) – 2-актна опера по либрето на Vittorio Amedeo Cigna-Santi. Премиера в Торино.[9]
  • 1782 – „Астрологът“ (L'astrologa) – 3-актна драма по либрето на Пиетро Киари с премиера в Неапол.[9]
  • 1783 – „La villanella rapita“ е 2-актна опера-буфа с либерто от Джовани Бертати.[3] Приема се за една от най-успешните опера на Бианки.[5] Представена е за първи път в „Театро Сан Морис“ във Венеция през есента на 1783 г. На 29 август 1784 отново се играе в театър „Естерхази“ в град Süttör (днес част от град Фертьод в Унгария). На 27 февруари 1790 г. е лондонската ѝ премиера в „Little Haymarket Theatre“. На 5 юни 1787 г. в „Théâtre Feydeau“ в Париж е представен концерт от творби на Паизиело, Гулиелми, Джакомо Готифредо Ферари, Джузепе Сарти и Антонио Солер. В него е включена като музика от Бианки част от операта.[3] По теми от тази опера Моцарт пише квартет и трио.[9]
  • 1784 – „Aspardi, principe di Battriano“ – опера серия по либрето на Гаетано Сертор, премиера в Рим.[9]
  • 1784 – „Briseide“ – опера серия по либерто на Франческо Гамбино. Премиера в Торино.[9]
  • 1784 – „Гай Марий“ (Cajo Mario) – 3-актна опера серия с либретист Гаетано Рокафорте и премиера в Неапол.[9]
  • 1784 – „Фалшивата принцеса“ (La finta principessa) – 2-актна опера-буфа. Либрето на Филипо Ливини, премиера в Болоня.[9]
  • 1785 – „Френският дезертьор“ (Il disertore francese) е една реформистка опера серия с комбинация от комични и драматични елементи. Либретото е на Bartolomeo Benincasa, а премиерата е във Венеция.[3][9]
  • 1785 – „Екстравагантният англичанин“ (La stravagante inglese) – 2-актна опера-буфа по либрето на Джовани Грепи и премиера в „Teatro San Moisè“, Венеция.[9]
  • 1785 – „Александър в Индия“ (Alessandro nelle Indie) – 3-актна опера серия по либрето на Метастазио и премиера във Венеция.[9]
  • 1786 – „Алонсо и Кора“ (Alonso e Cora) е опера серия в три действия. Либретото е на Джузепе Мария Фопа по произведението „Idalide, o sia La vergine del sole“ на Фердинандо Морети. Първоначалният текст е на Жан-Франсоа Мармонтел от „Инките, или унищожаването на империята в Перу“ от 1777 г. Премиерата е на 7 февруари във венецианския „Театро Сан Бенедето“. В операта са включени поредица от зрелищни ефекти, като морски сцени и вулканично изригване. Музиката е пищна с участието на хорове, ансамбли, както и един квинтет. В последното действие участва голяма балетна формация, която допринася за блестящия финал. Друга версия на операта под същото заглавие е написана от Симон Майер за Милано през 1803 г.[3]
  • 1786 – „Le villanelle astute“ – 2-актна опера-буфа по либрето на Джузепе Фопа и премиера на карнавала във Венеция в края на годината.[9]
  • 1786 – „Месенцио, крал на Етрурия“ (Mesenzio re d'Etruria) – опера серия с либретист Фернандо Casori и премиера в Неапол.[9]
  • 1787 – „Портретът“ (Il ritratto) – опера-буфа по либрето на Saverio Zini, премиера в Неапол.[9]
  • 1787 – „Китайският сирак“ (L'orfano cinese) – 3-актна опера серия по Волтер, представена на карнавала във Венеция в края на годината.[9]
  • 1787 – „Сципион Африкански“ (Scipione africano) – 3-актна опера серия по либрето на Николо Минато. Премиера в Неапол.[9]
  • 1788 – „Калто“ (Calto) – 3-актна опера серия. Либретото е на Джузепе Мария Фопа, написано по келтска поема на Осиан. Премиерата е на 23 януари във Венеция в „Театро Сан Бенедето“. За тази си опера Бианки използва по-необичайни духови инструменти като обой, фагот, кларинет, валдхорна и английски рог.[3]
  • 1788 – „Пидзаро“ (Pizarro) – 3-актна опера серия, представена на карнавала във Венеция.[9]
  • 1788 – „Новият Дон Кихот“ (Il nuovo Dn Chisciotte) – опера-буфа по либрето на Пиетро Калви.[9]
  • 1788 – „Смъртта на Цезар“ (La morte di Cesare) е опера серия в три действия. Либретото е едно от шестте, написани от Гаетано Сертор за серията на Бианки от венециански опери през 1790-те години. Създадена е по трагедията на Шекспир „Юлий Цезар“. Премиерата е на 27 декември в „Театро Сан Самуеле“, Венеция. Както и при други свои опери композиторът въвежда някои нововъведения – хорът участва активно в драмата, включени са балет и пантомима, отново има дует за два мъжки гласа. Вместо традиционния трагичен финал, последната сцена показва клетвата над тялото на убития Цезар.[3]
  • 1789 – „Да̀лисо и Да̀лмита“ (Daliso e Dalmita) – 2-актна опера серия по либрето на Джовани де Гамера, премиера в Падуа.[9]
  • 1789 – „La calamità dei cuori“ – опера-буфа по либрето на Джовани де Гамера, премиера в Падуа.[9]
  • 1789 – „La fedeltà tra le selve“ – 2-актна опера-буфа по либрето на Мекеланджело Прунети, която включва 4 арии от композитора Валентино Фиораванти. Премиерата е в Рим.[9]
  • 1789 – „Nitteti“ – 3-актна опера серия по либрето на Метастазио и премиера в Милано.[9]
  • 1790 – „Арминио“ (L'Arminio) – 3-актна опера серия по либрето на Фердинандо Морети и премиера във Флоренция.[9]
  • 1790 – „Отмъщението на Нино“ (La vendetta di Nino) – Една от най-сполучливите и много успешна 2-актна опера серия. Либретото е на Фердинандо Морети, написано по произведение на Волтер. Премиерата е в Неапол.[10]
  • 1790 – „Фалшивият астролог“ (Il finto astrologo) – 2-актна опера-буфа по либрето на Алесандро Мариани и премиера в Рим.[9]
  • 1791 – „Странната дама“ (La dama bizzarra) – опера-буфа по либрето на Алесандро Мариани и премиера в Рим.[9]
  • 1791 – „Cajo Ostilio“ – 2-актна опера серия по либрето на Eustachio Manfredi с премиера в Рим.[9]
  • 1791 – „La sposa in equivoco“ – 2-актна опера-буфа по либрето на Saverio Zini и премиера във Венеция.[9]
  • 1791 – „Deifile“ – 2-актна с премиера във Венеция.[9]
  • 1791 – „Селевк, крал на Сирия“ (Seleuco, re di Siria) е 3-актна опера серия с либрето от Матиа Ботурини, написано по „Антиохия“ от Апостоло Дзено и Пиетро Париати. Премиерата е на 26 декември в „Театро Сан Бенедето“ във Венеция. За първи път опера с този сюжет е композирана от Франческо Гаспарини през 1705 г.[3]
  • 1793 – „Tарара, или добродетелта се възнаграждава“ (Tarara o sia La virtù premiata) – 3-актна опера серия по либрето на Гаетано Сертор, представена на карнавала във Венеция.[9]
  • 1793 – „Китайци в Италия“ (Il chinese in Italia) – 2-актна опера-буфа по либрето на Алесандро Пеполи и премиера във Венеция.[9]
  • 1794 – „La secchia rapita“ – 2-актна опера-буфа по либрето на Анджело Анели, премиера във Венеция.[9]
  • 1794 – „Инес де Кастро“ (Ines de Castro) – 3-актна опера серия с либрето на Luigi De Sanctis и премиера в Неапол.[9]
  • 1794 – „La capricciosa ravveduta“ – 2-актна опера-буфа по либрето на Катерино Мацола, премиера във Венеция.[9]
  • 1796 – „Антигона“ (Antigona) – 2-актна музикална драма по либрето на Лоренцо Да Понте, чиято премиера е в Лондон.[10]
  • 1796 – „Неразумен съвет“ (Il consiglio imprudente) – едноактна опера-буфа, написана по либрето на Лоренцо Да Понте с премиера в Лондон.[10]
  • 1797 – „Меропа“ (Merope) – 2-актна опера серия по либрето на Лоренцо Да Понте и премиера в Лондон.[10]
  • 1798 – „Cinna“ – опера серия по либрето на Лоренцо Да Понте и премиера в Лондон.[10]
  • 1801 – „Смъртта на Клеопатра“ (La morte di Cleopatra) – 2-актна опера серия по либрето на S. Bonaiuti. Премиера в Лондон.[9]
  • 1801 – „Алзира“ (Alzira) – 2-актна музикална драма по либрето на Гаетано Роси и премиера в Лондон.[9]
  • 1802 – „Антигона“ (Antigona) – 2-актна опера серия по либрето на Гаетано Роси. Премиера в Болоня.[9]
  • 1802 – „Армида“ (Armida) – 2-актна опера серия по либрето на Лоренцо Да Понте с премиера в Лондон.[10]
  • 1804 – „Скъперникът“ (L'avaro) – 2-актна комична опера по либрето на Джовани Бертати. Премиера в Париж.[9]
  • 1804 – „Blaisot e Pasquin“ – едноактна комична опера по либрето на Лерой, Франсис и Мартинели. Премиера в Париж.[9]
  • 1804 – „Le Maître de chapelle“ – комична опера с премиера в Париж.[9]
  • 1804 – „Corali ou La Lanterne magique“ – едноактна опера-буфа по либрето на A. J. Grétry с премиера в Лондон.[1]
  • 1804 – „L'Eau et le feu, ou Le Gascon a l'épreuve“ – едноактна комична опера по либрето на M. Gangiran-Nanteeuil с премиера в Париж.[9]
  • 1804 – „Предварително подписаният договор, или коя е жена ми?“ (Le Contrat signé d'avance ou Laquelle est ma femme?) – едноактна комична опера по либрето на Ligier с премиера в Париж.[9]
  • 1804 – „Le Gascon, gascon malgré lui“ – едноактна комична опера с либрето на Guillet и E. Hus. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „Amour et coquetterie“ – едноактна комична опера по либрето на Coffin-Rosny. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „Книгата на съдбата“ (Le Livre des destins) – едноактна комична опера по либрето на F. Nogaret. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „La Famille venitienne ou Le Château d'Orseno“ – 3-актна комична опера по либрето на F. Dupetit-Méne. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „Monsieur Jugolo ou Les Chercheurs“ – едноактна комична опера с премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „Le Château mystérieuse ou Le Crime commis et vengé“ – 3-актна комична опера по либрето на M. de Redon и C. R. Defresnoy. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „Le Triomphe d'Alcide à thènes“ – 2-актна драматично-героична опера по либрето на P. L. Moline и A. F. Pillon. Премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „La Sœur officieuse ou Adresse et mensogne“ – 3-актна комична опера по либрето на Rendon и Defresnoy с премиера в Париж.[9]
  • 1806 – „Almeria ou L'Écoissaise fugitive“ – 3-актна комична опера по либрето на B. Hadot и премиера в Париж.[9]
  • 1807 – „Les Illustres infortunés ou La Souveraine vindicative“ – 3-актна комична опера по либрето на Rendon и Defresnoy с премиера в Париж.[9]
  • 1807 – „Le Pied de bœuf et la queue du chat“ – 3-актна комична опера по либрето на P. J. Charrin и Rendon. Премиера в Париж.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Oxford Grove Music Encyclopedia: Francesco Bianchi
  2. ↑ а б в г ((en)) Requiem Survey/Francesco Bianchi
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Info Rapid Knoledge Portal/Francesco Bianchi (composer)
  4. ↑ а б в г д е ((en)) Top Famous Biography/Biography of Francesco Bianchi Архив на оригинала от 2016-02-24 в Wayback Machine.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Online Encyclopedia/Bianchi, Francesco Архив на оригинала от 2012-12-26 в Wayback Machine.
  6. ↑ а б в г д ((en)) Encyclopedia Farlex/Bianchi, Francesco Архив на оригинала от 2012-01-25 в Wayback Machine.
  7. ↑ ((en)) Sir George Grobe – „A Dictionary of Music and Musicians“ (AD 1450 – 1889), vol.2 of 4/London/1900/p.82
  8. ↑ ((ru)) Музыкальный словарь/Бьянки, Франческо
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд ((de)) Bianchi, Giuseppe Francesco Архив на оригинала от 2006-07-25 в Wayback Machine.
  10. ↑ а б в г д е ((en)) New World Encyclopedia/Lorenzo Da Ponte
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франческо_Бианки&oldid=12021320“.