Фриц Хайдер
| Фриц Хайдер Fritz Heider | |
| австрийски психолог | |
| Роден |
19 февруари 1896 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Грацки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
Фриц Хайдер (на немски: Fritz Heider) е австрийски психолог, чиято работа е свързана с гещалт школата. През 1958 г. публикува „Психология на междуличностните отношения“, която систематизира и разширява неговото създаване на теорията за когнитивния баланс и атрибутивната теория.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Хайдер е роден на 19 февруари 1896 година във Виена, Австро-Унгария. Неговия подход към по-добро образование е по-скоро случаен и той обикаля свободно Европа, учейки и пътувайки няколко години. На 24 години получава степен от Университета в Грац за иновативното си изследване на каузалната структура на възприятието.
През 1930 г. на Хайдер е предложена възможността да извърши изследване в училището за глухи Кларк в Нортхамптън. Тази перспектива е особено привлекателна за него, защото Курт Кофка, един от основателите на гещалт психологията работи в Колежа Смит (Heider, 1983).
В Нортхамптън среща бъдещата си съпруга Грейс (по баща Мур). Грейс е един от първите хора, които Хайдер среща в САЩ. Като асистент на Кофка, тя помага на Хайдер да си намери апартамент в Нортхамптън и го запознава с предградията (Heider, 1983). Те се омъжват през 1930 г. като брака им трае повече от 50 години, като имат три деца: Карл, Йон и Щефан (по ред на раждане).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Fiske, S.T., & Taylor, S.E. (1991). Social cognition (2nd ed.). New York: McGraw-Hill.
- Heider, F. (1944). Social perception and phenomenal causality. Psychological Review, 51, 358 – 374.
- Heider, F, & Simmel, M. (1944). An experimental study of apparent behavior. American Journal of Psychology, 57, 243 – 259.
- Heider, F. (1958). The psychology of interpersonal relations. New York: John Wiley & Sons.
- Heider, F. (1983). The life of a psychologist: An autobiography. Lawrence, KS: University of Kansas Press.
- Jones, E.E. (1979). The rocky road from acts to dispositions. American Psychologist, 34, 107 – 117.
- Jones, E.E. (1990). Interpersonal perception. New York: Freeman.
- Ross, L. (1977). The intuitive psychologist and his shortcomings: Distortions in the attribution process. In L. Berkowitz (Ed.), Advances in experimental social psychology (Vol. 10, pp. 173 – 220). Orlando, FL: Academic Press.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
