Фулгенцие Царев
Фулгенцие Царев | |
католически духовник | |
портрет от Теодор Майерхофер, „Дом и свет“, 1888 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | Католическа църква[1] |
Фулгенцие Царев в Общомедия |
Фулгенцие Царев (на хърватски: Fulgencije Carev; на немски: Fulgenzio Czarev) е хърватски духовник от XIX век, скопски архиепископ (1879 – 1888).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1826 година в далматинското градче Кащел Гомилица в Австрийската империя. Става францискански монах и на 25 март 1850 година е ръкоположен за свещеник. На 28 март 1879 година е назначен, а на 27 април 1879 година е ръкоположен за скопски архиепископ от папа Лъв XIII.[2] Като скопски архиепископ Царев провежда агресивна политика и се опитва да присъедини към диоцеза си освен Косовския вилает, още и Битолския и Тиквешката каза от Солунския вилает. През 80-те години тази агресивна политика на Царев, подкрепяна от Австро-Унгария, намира почва дори в Охридско и Стружко, които по това време все още нямат български православен владика. В 1886 година Османската империя отстъпва пред натиска на Царев и мести седалището му от Прищина в Скопие.[3]
На 1 юни 1888 година се оттегля от скопската катедра и получава личната титла хварски архиепископ.[2]
Умира на 9 юли 1901 година.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ czarev // Посетен на 13 октомври 2020 г.
- ↑ а б в Archbishop Fulgence Czarev, O.F.M. † // Catholic Hierarchy. Посетен на 22 октомври 2015.
- ↑ Стойчева, Станислава. Българите католици в Македония (1879 - 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът - Полша - България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България. с. 69. Посетен на 22 октомври 2015.[неработеща препратка]
Дарио Бучарели | → | скопски архиепископ (18 март 1879 – 1 юни 1888) |
→ | Андреа Логореци |
Андрия Илич | → | хварски архиепископ (1 юни 1888 – 9 юли 1901) |
→ | Йордан Занинович |
|