Хайнрих Виник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Цви Виник
היינריך (היינץ) צבי ויניק
израелски психиатър и психоаналитик
Роден
Починал
10 ноември 1982 г. (80 г.)
ПогребанЙерусалим, Израел
Националност Израел
Учил въвВроцлавски университет
Научна дейност
ОбластПсихоанализа, Психиатрия
Работил вБолница Ланквиц

Хайнрих (Хайнц) Цви Виник (на немски: Heinrich Zvi Winnik; на иврит: היינריך (היינץ) צבי ויניק) е израелски психиатър и психоаналитик, пионер на психоанализата в Израел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 юли 1902 година в Неполокоуц, Буковина, Австро-Унгария. Завършва гимназия в Черновиц, учи и във Виена за кратко. В младежките си години е член на организацията „Шомер Хатзаир“. Започва да учи философия и математика в Прага, но още от следващата година променя желанието си и учи медицина. През 1926 година завършва Вроцлавския университет. Там специализира невропсихиатрия, а след това и в неврологична клиника в Кемниц. В периода 1930 – 1933 е главен лекар в неврологичното отделение на болницата Ланквиц в Берлин. След идването на власт на нацистите през 1933 година заминава за Виена, където се обучава за психоаналитик.[1] Там се подлага на анализа първоначално при Йеньо Харник, а впоследствие при Паул Федерн и Хелене Дойч.[2] Асоцииран член е на Виенското психоаналитично общество от 25 март 1936[3] до 1938 година. През 1936 отива в Букурещ, Румъния, където работи до 1942 на частна практика. Жени се за Луци Пик, която е с осем години по-млада от него.[4] През 1942 година окончателно емигрира в Палестина.[5][6] Към 1944 живее в Рамат Ган[7] и става член на Психоаналитичното общество на Палестина. Там се редува заедно с Ерих Гумбел като президент на обществото за период от 20 години.

Заедно с Рут Яфе е сред първите психоаналитици директори на психиатрични клиники в Израел. Между юли 1977 и юли 1979 година е канен веднъж да говори пред Холандското психоаналитично общество.[8]

Виник особено интензивно изследва Холокоста и влиянието върху неговите жертви. Изучава психопатологичните различия между оцелелите от концлагерите и оцелелите от руските лагери на смъртта, както и тези, които са заминали в изгнание.[9]

Умира на 11 ноември 1982 година в Йерусалим на 80-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Winnik H. Z., Further comments concerning problems of late Psychopathological effects of Nazi-Persecution and their therapy, 1967
  • Magal V. & Winnik H. Z., (1968): Role of incest in family structure. Israelian Annals of Psychiatry, 6:173ff
  • Winnik H. Z., Drug addiction and law, 1972
  • Winnik H. Z., Psychoanalytical thought on the concept of National character, 1973
  • Ostow M. & Winnik H. Z., (1973) Psychological bases of war, Quadrangle
  • Winnik H. Z., Psychiatric and the proposed new Israeli disability insurance law, 1974
  • Winnik H. Z., Milestone in the development of psychoanalysis in Israel, 1977
  • Winnik H. Z., Aspects of suicide in modern civilization, 1978
  • Winnik H. Z., Victimology and psychoanalysis In:israel annals of psychiatry and related disciplines, 17(3): 241 – 254, September 1979
  • Shalom Robinson and Heinrich Z. Winnik, „Second generation of the Holocaust: Holocaust survivor’communication of experience to their children, and its effects", in Israel Journal of Psychiatry and Related Sciences 18, no.2, 1981, p. 106.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • (1944). V. List of Members of the International Psycho-Analytical Association. Bul. Int. Psychoanal. Assn., 25:192 – 199.
  • Hertz, D., (1993). Heinrich Zvi Winnik: Profile of a Pioneer Israeli Researcher of the Holocaust in Shalom Robinson (Ed.) Echoes of Holocaust, Bulletin of the Jerusalem Center for Research into the Late Effects of the Holocaust, Talbieh Mental Health Center, Issue No. 2
  • McLaughlin, F. (1980). Report of the 31st International Psycho-Analytical Congress. Bul. Int. Psychoanal. Assn., 61:93 – 134.
  • Mühlleitner, E., Reichmayr, J. (1997). Following Freud in Vienna: The Psychological Wednesday Society and the Viennese Psychoanalytical Society 1902 – 1938, Int. Forum Psychoanal., 6:73 – 102
  • Wälder, R. (1936). Vienna Psycho-Analytical Society. Bul. Int. Psychoanal. Assn., 17:393

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Dan G. Hertz, Heinrich Zvi Winnik: Profile of a Pioneer Israeli Researcher of the Holocaust, p.2
  2. ↑ The names of the analysts, Collected by Richard G. Klein – New York City, p. 12
  3. ↑ Wälder, R. (1936). Vienna Psycho-Analytical Society. Bul. Int. Psychoanal. Assn., 17:393
  4. ↑ Luzie Winnik und Edith Hofbauer in Wien
  5. ↑ Mühlleitner, E. and Reichmayr, J. (1997). Following Freud in Vienna. Int. Forum Psychoanal., 6:102
  6. ↑ Michael Dorland, Cadaverland: inventing a pathology of catastrophe for Holocaust survival: the limits of medical knowledge and memory in France, Waltham, Mass.: Brandeis University Press; Hanover [N.H.]: Published by University Press of New England, 2009, p. 141
  7. ↑ (1944). V. List of Members of the International Psycho-Analytical Association. Bul. Int. Psychoanal. Assn., 25:199
  8. ↑ McLaughlin, F. (1980). Report of the 31st International Psycho-Analytical Congress. Bul. Int. Psychoanal. Assn., 61:126
  9. ↑ Dasberg, H., Myths and Taboos among Israeli First – and Second-Generation Psychiatrists in Regard to the Holocaust, Echoes of the Holocaust, №6, april 2000, архив на оригинала от 24 септември 2015, https://web.archive.org/web/20150924031032/http://www.holocaustechoes.com/dasberg2.html, посетен на 14 юли 2014 
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хайнрих_Виник&oldid=11328052“.