Хамурапи
| Хамурапи | |
| вавилонски владетел | |
 Хамурапи, изобразен на горната част на камъка, на който е изписан неговият законник. | |
| Роден |
1792 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 1750 г. пр.н.е.
|
| Религия | Вавилонска религия |
| Хамурапи в Общомедия | |
Хамурапи (род. 1792; †1752 г. пр. Хр.) е шестият цар от първата царска династия на Старовавилонското царство. Той е един от най-значимите ориенталски владетели от епохата.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Хамурапи се образува от две акадски думи „хаму(м)“ и „рапиу(м)“. Хамум означава „глава на семейство“, „чичо по бащина линия“ или „дядо“. Рапиум означава „лечител“ и произхожда от глагола „рапум“ (лекувам). Поради това Хамурапи може да се преведе като „лекуващ баща“ (на неговия народ).
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Хамурапи е считан за един от най-великите вавилонски царе. Той създал сборник с 282 закона, свързани с търговията, правото на собственост и правата на гражданите. Всички, които дръзвали да нарушат установените порядки във Вавилон, били съдени и строго наказвани. В основата на тези закони бил принципът за еквивалентност на възмездието, известен и днес: „Око за око, зъб за зъб“. Според него, ако лошо построена сграда се събори и причини смъртта на собственика, на строителя се налагало смъртно наказание, а ако под развалините на дома загинел синът на собственика - със смърт се наказва синът на строителя. Но ако събореният дом убиел роб на собственика, строителят трябвало само „да му даде роб срещу роб“. Законите на Хамурапи осигурявали ред в държавата и благоприятни условия за развитието и търговията, робовладелството и земевладението.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
