Харалд Харман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Харалд Харман
Harald Haarmann
германски езиковед
Роден
1946 г. (78 г.)

Националност немец
Учил вБонски университет
Университет на Коимбра
Научна дейност
ОбластЛингвистика, културология
Работил вИнститут по археомитология
Известен сизследвания в областите на
културологията,
археомитологията,
история на писмеността,
eволюционната лингвистика,
езиковите контакти,
история на религиите
НаградиНаграда „Logos“
(Prix Logos),
Награда „Жан Моне“
(Premio Jean Monnet)

Ха̀ралд Ха̀рман (на немски: Harald Haarmann) е германски езиковед и културолог, живеещ и работещ във Финландия. Към края на 2023 г. библиографията на негови трудове обхваща, в оригинал и превод, 87 заглавия.[1]


Харман е възпитаник на университетите в Хамбург, Бон, Коимбра и Бангор. Защитава докторантура в Бон през 1970 и професура в Трир през 1979. През различни периоди Харман преподава и извършва изследователска работа в университети в Германия и Япония. От 2003 е вицепрезидент на Института по археомитология, разположен в Себастопол, Калифорния, и директор на неговия европейски клон в Луумаки, Финландия.

Във фокуса на неговата изследователска дейност е Стара Европа, такава каквато са я разкрили Гордън Чайлд и Мария Гимбутас и за която той най-често пише като за "Дунавска цивилизация".[2] Продължението й в Егейските култури и архаична Гърция са част от тази тематика.[3] Харман счита, че в дунавския ареал още към петото хилядолетие пр. н.е. започва разработването на писменост, чието развитие е прекъснато от индо-еверопейското нашествие.[4] От рано той обръща внимание и на ролята, която потопът в черно море вероятно е изиграл.[5][6]

„Загадките на дунавската цивилизация“[редактиране | редактиране на кода]

Специален интерес по отношение на българската история представлява книгата на Харман „Загадките на дунавската цивилизация“. В нея той доказва, че територията на днешните Сърбия, Северна Македония, България, Румъния и Гърция, като и части от Украйна и Унгария, са били обитавани от цивилизация, която — според Харман — развива първата писменост. Според археологическите открития, нейната поява може да бъде отнесена към 7 хилядолетие пр.н.е.[7]

Харман твърди, че думи, които дотогава са били смятани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“, и се използват и до днес в съвременните езици: камина, маслина, керамика, метал, химн и много други. Според него, писмеността на въпросната, „дунавска“, цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман също обръща внимание на развитието на металообработването и градоустройството, както и въобще на начина на живот на „староевропейците“, като белег за тяхната висока култура. Той твърди, че най-старото технологично обработено злато в света е именно златото, намерено във Варненския халколитен некропол, което съвременните методи и технологии датират към 4500 г. пр.н.е.. Това означава, че то е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.[7]

В книгата Харман също разглежда използваните от староевропейците жилища. Те наподобявали днешните къщи, строени една до друга и делящи обща стена. Къщите били събрани в големи селища с добре развита инфраструктура. В едно подобно селище обичайно живеели от 7000 до 10 000 души. „При тях не е имало йерархия, а разделение на труда. За това съдим по гробовете. Когато дадена общност е разделена на елит и по-нисше съсловие, археолозите намират различни по богатство налози [sic] в отделните гробове. При староевропейците не се наблюдава подобно нещо“, пише Харман, представяйки едно мирно и хармонично, отново по неговите думи, „егалитарно общество“. Залеза на разглежданата староевропейската цивилизация Харман отдава на слабо развитото военно дело, което позволило на номадите, идващи от степите, да покорят и асимилират староевропейците.[7]

Харман също обяснява защо тези нови археологически открития са се появили сравнително късно. „Още по времето на комунизма имаше археологически разкопки по тези земи, но с определени цели. Днес, след залеза на социалистическите идеи, се забелязва една друга насоченост. Хората търсят своите корени и копаят надалеч в миналото, чак до предисторията“, пише той.[7]


Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пълна библиография на работите, които Харалд Харман е издал в периода 1970-2020, е компилирана в изданието Harald Haarmann, Sprache – Schrift – Kultur – Religion – Geschichte – Philosophie. Publikationen 1970-2020, Herausgegeben von LaBGC, Hildesheim-Zurich-NY: Georg Olms Verlag, 2021


Въведение в Дунавската писменост, Велико Търново: ПИК, 2023 (пр. от немски Н. Николова), ISBN 9789547362703 , (172 с.)

Загадките на дунавската цивилизация: откриването на най-древната високоразвита цивилизация в Европа“, София: Борина, 2015, ISBN 978-954-500-305-9

  • Plato's philosophy reaching beyond the limits of reason: contours of a contextual theory of truth'. Philosophische texte und studien, 121. Hildesheim; Zürich; New York: Olms-Weidmann, 2016. (376 p.) ISBN 978-3-487-15542-5.
  • Auf den Spuren der Indoeuropäer. Von den neolithischen Steppennomaden bis zu den frühen Hochkulturen, München: C.H. Beck, 2016, ISBN 978-3-406-68824-9.

По следите на индоевропейците. От номадските племена през неолита до древните високоразвити култури, София: Захарий Стоянов, 2020, ISBN 978-954-09-1402-2 (487 стр.)

  • Wer zivilisierte die Alten Griechen? Das Erbe der Alteuropäischen Hochkultur. Marix Verlag, Wiesbaden 2017, ISBN 978-3-7374-1065-6.

Кой цивилизова древните гърци? Наследството от високоразвитата древноевропейска култура. София: Захарий Стоянов, 2021, ISBN : 9789540915197 (464 стр.)

  • Die Anfänge Roms, Wiesbaden: Marix verlag, 2019, ISBN 978-3-7374-1117-2.
  • Vergessene Kulturen der Weltgeschichte, München: C.H.Beck, 2019, ISBN 978-3-406-73410-6.
  • Advancement in Ancient Civilizations: Life, Culture, Science and Thought, McFarland, 2020
  • Von Thera nach Atlantis. Die Geschichte hinter dem mythischen Inselreich, Wiesbaden: Marix Verlag, 2022, ISBN 978-3-7374-1192-9.
  • Geschichte der Sintflut: Auf den Spuren der frühen Zivilisationen,(2003); 4-то преработено изд.: Beck Paperback 1536, 2023[8]
  • Die Erfindung des Rades: Als die Weltgeschichte ins Rollen kam,Beck Paperback 6497, 2023

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Немски културолог представя в Столична библиотека книга за първата писменост в света, 5 Минути, 21.11.2023
  2. Haarmann H., Das Rätsel der Donauzivilisation“, 2011, (Загадките на дунавската цивилизация, София, 2015)
  3. Haarmann H., Wer zivilisierte die Alten Griechen?,2017, ( Кой цивилизова древните гърци? Наследството от високоразвитата древноевропейска култура., София: З. Стоянов, 2021)
  4. Haarmann H., Einführung in die Donauschrift, 2010, (Въведение в Дунавската писменост, В. Търново, 2023)
  5. Geschichte der Sintflut: Auf den Spuren der frühen Zivilisationen,(2003)
  6. Вторият брой на водения от него Journal of archaeomythology (vol.2 2006) е посветен изцяло на темата.
  7. а б в г АГ, ВДР, ТК, Ж. Казакова, Е. Видински. Най-древната цивилизация е обитавала българските земи? // Дойче веле, 26 октомври 2011. Посетен на 26 октомври 2011.
  8. (de)20 начални страници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]