Хелмут Прайслер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хелмут Прайслер
Helmut Preißler
Роден16 декември 1925 г.
Починал20 декември 2010 г. (85 г.)
Бад Зааров, Германия
Професияпоет, преводач
Националност Германия
Жанрдетска литература
Хелмут Прайслер в Общомедия

Хелмут Прайслер (на немски: Helmut Preißler) е немски поет, преводач и автор на книги за деца.

Житейски и творчески път[редактиране | редактиране на кода]

Хелмут Прайслер е роден в Котбус, в семейството на майстор-предач.

В края на Втората световна война Прайслер пребивава две години в белгийски военнопленнически лагер. След това става учител и следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг. Създава си име още с първата стихосбирка „Гласове на мъртвите“ (1957) – поредица от въображаеми епитафии на загинали немски войници, – повлияна от естетиката на Бертолт Брехт и вдъхновена от книгата на американския поет Едгар Ли Мастърс „Антология Спун Ривър“. Като продължение следват „Гласове на живите“ (1958) и „Гласове на потомците“ (1961), в които Прайслер прославя „новия живот“ в традициите на агитационната поезия на Ерих Вайнерт и Куба.

Любовна лирика[редактиране | редактиране на кода]

Но освен като „партиен поет“ Хелмут Прайслер се откроява и като автор на съкровена любовна и интимна лирика. Сред най-значимите му книги са „Между треви и звезди“ (1963), „Щастието да е трайно“ (1971), „Моят копнеж: човекът“ (1976), „Мечтани брегове“ (1979), „Лотосови семена“ (1984), „С тебе искам да живея“ (1988), „Зелена диша Земята“ (1988). Прайслер е и съставител на антологията „Немска любовна поезия от Валтер фон дер Фогелвайде до наши дни“ (1963).

Обединена Германия[редактиране | редактиране на кода]

След политическата промяна в Германия през 1989 г. Хелмут Прайслер е поканен в 1993 г. да участва в писателска среща, където в самокритичен план поставя въпроса: „Как да се справят писателите от ГДР с рухването на илюзията на столетието?“

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си поетът е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДРХайнрих Хайне“ (1966) и Националната награда на ГДР (1971).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Stimmen der Toten, Gedichte, 1957
  • Stimmen der Lebenden, Gedichte, 1958
  • Berichte der Delegierten, Gedichte, 1959
  • Stimmen aus den Brigaden, 1960
  • Stimmen der Nachgeborenen, Gedichte, 1961
  • Stimmen, 1962
  • Zwischen Gräsern und Sternen, Gedichte, 1963
  • Redet ein menschliches Wort, Gedichte, 1964
  • Wege und Begegnungen, 1968
  • Sommertexte, 1968
  • Poesiealbum 9, 1968
  • Poesiealbum 31, 1970
  • Glück soll dauern, 1971
„Зелена диша Земята“ (1988)
  • Farbiger Traum, Gedichte, 1972
  • Gedichte. 1957 – 1975, 1973
  • Himmelblau und Fröhlichsein, Kinderbuch, 1973
  • Dies ist mein Land, 1974
  • Meine Sehnsucht: Der Mensch, 1974
  • Erträumte Ufer, 1979
  • Da sagte Fips, Kinderbuch, 1979
  • Träume und Taten, 1980
  • Cuba, 1981
  • Mein erstes Leben, 1983
  • Lotoskerne, 1984
  • Ausgewählte Gedichte, 1985
  • Der Traum im Bambushaus, Kinderbuch, 1986
  • Postleitzahlen-Limericks, 1986
  • Ich will mit dir leben, Gedichte, 1988
  • Grün atmet die Erde, Gedichte, 1988
  • Wir wandern durch den Winterwald, Kinderbuch, 1989
  • Durch den Tag laufen, Gedichte, Geschichten, Bilder, 1989
  • Postleitzahlen-Limericks von Aachen bis Zwesten, 1993
  • Gründe oder wer nicht die Kehre macht. Autobiographie 1990 – 1997, 1997
  • Schmieg dich mir an, 2002
  • Simpl reimt, 2002

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]